Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Биографии’ Category

Христо Ботев

/1848-1876/

 

„Вярвам в една обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро”.

 

I. Поглед към фактите

Роден е на 25 декември 1847 г. (6 януари 1848 г.) в град Калофер. Баща – Ботьо Петков (1815-1869), виден учител. Майка – Иванка Стайкова Дренкова (1830-1911). Имат девет деца: Христо, Ана, Генко, Петко – умират рано, Стефан, Кирил, Боян.

Учи в Калофер и Карлово.

През 1863 г., през октомври, отива да учи в Русия – Одеса. Втора одеска гимназия като волнослушател. Изключен е през 1865 г. по предложение на българското настоятелство в Одеса. Следва една година в Южнорусийския университет в Одеса – историко-филологически факултет.

Начало на творческата му дейност е стихотворението „Майце си” (1864-1865), излиза през 1867 г. във вестник „Гайда” на П. Р. Славейков, 1870 г. във вестник „Свобода” на Любен Каравелов, 1875 г. в „Песни и стихотворения”.

През октомври 1866 г. е учител в българското село Задунавка в Бесарабия. В началото на 1867 г. е учител в Калофер.

Написва стихотворението „Към брата си”„Дунавска зора“ 1868 г., „Свобода“ 1870 г., „Песни и стихотворения“ 1875 г.

21 септември 1867 година е в Букурещ – начало на емигрантския му живот. През декември 1867 година е в Браила. На работа в печатницата на Д. Паничков. Коригира вестник „Дунавска зора“ на Добри Войников. Сред хъшовете в Браила. Писар в четата на Желю войвода, след осуетеното преминаване на Дунава се укрива известно време.

1867-1868 г. написва поемите „Хайдути“ и „На прощаване“ (излизат през 1871 г. във вестник „Дума“). Среща и няколкомесечен съвместен живот с Васил Левски.

През февруари 1869 г. е учител по български в село Александрия. Уволнен е в края на учебната година.

През август 1869 г. е учител в Измаил. Срещи с руския революционер Нечаев.

Участва в издаването на хумористичния вестник „Тъпан“ 1869 г. – сцени, диалози, фейлетони, статии, дописки, прегледи.

Дружба с полския художник емигрант Х. Дембицки.

Фейлетонът „Политически преглед“ 1870 г. – спомагателен член на Книжовното дружество. Във вестник „Свобода“ се отпечатват стихотворенията „Майце си“, „Към брата си“, „Елегия“, „Делба“.

Дружба с руския революционер Николай Меледин и други емигранти. През април 1871 г. заедно с приятеля си Величко Попов образува българска комуна в Галац, изпращат поздравителна телеграма до Комитета на Комуната в Париж, пише „Символ верую на българската комуна“.

През май 1871 г. се установява в Браила. На 10 юни 1871 г. излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти“ с уводна статия „Наместо програма“.

Основни Ботеви творби: „Народът вчера, днес и утре“, „Смешен плач“, „Петрушан“, „Решен ли е църковният въпрос“, „Примери от турското правосъдие“; тук се публикуват и седем Ботеви стихотворения – „До либето ми“, „На прощаване“, „Хайдути. Баща и син“, „Борба“, „Пристанала“, „Делба“ и „Елегия“.

От август 1871 г. до март 1872 г. почти няма сведения за живота му. Публикува стихотворенията „Странник“, „Ней“, „Моята молитва“.

Арестуван във Фокшанския затвор за революционна пропаганда. Освободен след два месеца.

През юли 1872 г. е в Букурещ. Работи в печатницата на Любен Каравелов при публикуването на вестник „Свобода“, а после в „Независимост“ (до 1874 г.). Около 60 дописки в периода 1872-1874 г. Поредица фейлетони: „Знаеш ли ти кои сме“ – приблизително 14 Ботеви фейлетона. Работи съвместно с Каравелов. Редактира вестник „Будилник“ – 1 май 1873 г. излиза вторият му самостоятелен вестник. Излиза в три броя. Художник е Х. Дембицки.

Сатирична поезия: „Патриот“, „Гергьовден“, сатирата „Защо не съм“, „Епитафия“, „В механата“.

Сатирична проза: „O tempora, o mores”[1], „Долапът“, „Хайде на изложбата“, „Тая нощ сънувах“, „Това ви чака“, „Гатанки“, „Съновник“, „Подслушано“, „Видено“, „Казано“, „Фабрика за попове“, „Калъп за учители“

През 1873 г. – „Хаджи Димитър“, „Моята молитва“, „В механата“ (две години след това не публикува нито една поетична творба).

20-21 август 1874 г. Ботев бива избран в Привременния български централен революционен комитет.

8 декември 1874 г. – първи брой на вестник „Знаме“.

1874-1875 г. – усилена революционна дейност.

12 август 1875 г. – събрание за всенародно въстание в България. Мисия на Ботев в Русия и Цариград. Завръща се през септември 1875 г. В края на същия месец подава оставка от Централния комитет.

Последният брой на вестник „Знаме“ излиза на 14 септември 1875 г.

През юли 1875 г. встъпва в граждански брак с Венета Минчева Везирева (1848-1919).

През 1874-1875 г. – усилена преводаческа дейност.

През 1875 г. Ботев събира, преработва и издава поетическите си творби в стихосбирката „Песни и стихотворения“ – през септември в печатницата на вестник „Знаме“ издава 19 песни.

Последните месеци на 1875 г. е в тясна връзка с Гюргевския революционен централен комитет, най-вече със Стефан Стамболов и Стоян Заимов.

Февруари-март 1876 г. пътуване до Сърбия и Русия с революционни задачи: подготовка на българското въстание.

След отказа на Панайот Хитов да преведе четата му през Дунава (април 1876), Ботев сам се нагърбва със задачата.

На 13 май 1876 г. се прощава с близките си, на 16 май е в Гюргево, с група четници се качва на „Радецки“, на 17 май завладяват кораба и слизат на българска земя при Козлодуй, на 18 май имат сблъсък с турците при село Баница, на 20 май (2 юни) Ботев пада убит.

II. Очертания на личността

  1. Писма

1.1. До Ботьо Петков – Одеса 1865 г.

Невъзможно е да се търпи и стои. Тукашните учители и наредби не са човешки, а зверски. Трябва човек да бъде от камък, за да може да ги изтърпи.

1.2. До Найден Геров и Христо Георгиев – 1868-1869 г.

А по причина на боледуването си в Браила паднал съм в такава бедност, чтото освен че съм станал гол и бос, но се нуждая даже и от насущния хляб… Затова, добри бай Христе, в името на честта си, Ви моля да ми датете 10-12 лири, за да се постегна, а главното да си откупя потребните книги, кои, както Ви казах, заложих във време на болестта си… Вярвайте, че за 10-12 лири няма да си зачерня лицето пред Вас…

1.3. До Иван Драсов – Букурещ 1875 г.

Сега трепнеш, а крилата ти – подрязани. Сичко принудено, без въодушевление, иде ти да плачеш и да псуваш. Но аз не се отчайвам: скоро ще запея по-весело. Де гиди хайдутин, е пак хайдутин? Де го Раковски, да станем другари, че да преобърнем всичкото хорско злато на олово и на желязо.

1.4. До Иван Драсов – Букурещ 1871 г.

А каква полза аз принесох на отечеството си? Никаква. Наистина, най-голямата добродетел в светът е любовта към отечеството, но какво да правим, когато са малцина тези, които доразбират, че тая добродетел естествено е основана на друга – на любовта към ближния…

… преди.

… свята длъжност на всяка българска душа, че кой е народен и добър, трябва да се покаже сега, в критическото положение на работите…

1.5. До Тодор Пеев – Букурещ 12 февруари 1876 г.

А ние какво правиме? Носиме с решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса… Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава богу и дяволу, че природата не ни е обидила нито умствено, нито физически, защо следователно седиме на припек и плачеме, че петли ни кълват носовете? Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова аз се и покаях. В продължение на осем години аз видях всичките наши герои и патриоти, и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от слава на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими кокили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата. Наистина, ние всички сме непразни с велики идеи, но ти, Ботьов, ако си пигмеин, то слез от тия кокили и потъни в калта на ничтожеството, ако си гигант, то възседни своята идея тъй, както Александър е възседнал своя Бруцефал… Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевски песни по патриотически маниер… Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите.

1.6. До Венета Ботева

Простете ми, че не Ви казах къде отивам. Любовта ми към Вас ме накара да го направя това… Ако умра, то знай, че после отечеството си, съм обичал най-много тебе. Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва… Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.

  1. Из джобното тефтерче на Ботев – стр. 85

Доброто, което струвам на ближния си, струвам го на бога. Приятели! Днес часът по 9 ще да целунеме свещената земя на нашето оетчество. Благодаря ви за доверието, което имате към мене, и за любовта, която показахте към своето нещастно отечество. Живи или мъртви, ние ще да бъдеме…

III. Задачи

Въз основа на фактите от живота на Ботев, както и въз основа на писмата, изградете своята представа за човека, революционера, българина.

Кои са определящите черти на неговия характер?

Кои са водещите идеи във философски, политически, нравствен аспект?

Кое е необикновеното, силното, типичното у Ботев?

Кое поражда силата на крайностите му?

Противоречив ли е Ботев?

С какво надхвърля времето си?

IV.Ботев за революцията

  1. Революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна, която да изчисти Балканския полуостров не само от турците, но и от всичко онова, което може да вреди на истинските стремления за пълна и абсолютна човешка свобода.

В-к „Знаме“ 1875

  1. Нашият народ притежава доволно нравствени и материални сили, за да излезе сам на политическата сцена… и да премери силите си със силите на „издихающия турски деспотизъм“.

„Христо Ботев“ Т.1

  1. Болестта, сама по себе си, не може да бъде причина на своето развитие и тя се лекува нито с баячи, нито с плачове, нито с молитви, а с унищожението на ония причини и обстоятелства, които са я родили и които ѝ помагат да се развие… Българският народ се намира под натискът на едно такова несносно и безчовечно иго, което не му позволява да се развие нито в умствено, нито в материално отношение.

Статията „В какво се състои болестта на нашия народ“

  1. Човешката борба за свобода изисква множество ръце и мозъци.; Тиранствата съществуват и там, дето няма турци.; … когато настане страшният и правосъдният съд на народите над всички народи, изедници и мъчители по всички краища на света. Аз вярвам в това и казвам „Амин“.

„Христо Ботев“ Т.1

  1. За Христо Ботев в историята на националноосвободителното движение има три етапа: първият е свързан с делото и идеите на Раковски[2], вторият – с делото и идеите на Левски и третият – „Дано третият период бъде всеобща българска революция…“
  2. Ботев за свободата

Само когато народът и човечеството се развиват исторически свободно, само тогава и личността ще намери своята свобода.

Гладният се не учи, вързаният се не възпитава и битият не може да пее.

Само разумният и братовски съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкия род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истинна свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо.

Свободните хора по всички меридиани съчувстват едни другиму.

V. Ботев за науката, образованието, литературата и публицистиката

… и науката, и литературата, и поезията, и журналистиката… би трябвало да заемат характера на политическа пропаганда, т.е. да се съобразят с живота, със стремленията и с потребностите на народа и да не бъде вече науката за наука, изкуството за изкуство, а журналистиката за преживяние старото, изгнилото…

… на нас са ни потребни, сега за сега, такива литературни произведения, които отговарят на нашите потребности и стремления и които имат съвременен и общочовешки интерес.

Ние сме съгласни, че както окото е потребно за светлината, ухото за звука, а разумът за разбирането на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на свойто благополучие и благосъстояние.

NB: Анализирайте политическите, социалните, икономическите, философските и естетическите възгледи на Ботев! Направете изводи!

[1] O, tempora, o, mores (лат.) – О, времена, о, нрави.

[2] Думите на Раковски са: „Любовта към отечеството превъзхожда всички световни добрини“.

Read Full Post »