Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for май, 2010

Отговорите на задачите от 1. до 33. вкл. отбелязвайте в листа за отговори!

1. В кой от редовете е допусната правописна грешка?
А) сценарий, критерий, герой
Б) вестник, пакостник, местност
В) рождени, тленни, постоянни
Г) мощта, пустощта, пещта

2. В кой ред всички думи са написани правилно?
А) сграда, сдание, сговор
Б) разхвърлям, изтребвам, подписвам
В) спартански, комедиански, рецензентски
Г) племенник, посланник, именник

3. В коя от подчертаните думи НЕ е допусната правописна грешка?

Земята е най-голямото богатство на Австралия и Нова зеландия (А) – използва се за отглеждането на добитак (Б) и за добив на жито. Австралия е богата на минерали и е световен лидер в производството на алуминиева руда, дияманти (В) и оловна руда. Основните богатства на тихоокеанските (Г) острови са рибата и кокосовите продукти.

4. В кое от изреченията НЕ е допусната правописна грешка?
А) Медийте – четвъртата или последната власт, това е темата на новия брой на списанието.
Б) Звучи анегдотично допускането, че за глобалното затопляне е виновен само бизнесът.
В) Едно образувание е планина, ако височината му надхвърля тази на околните обекти.
Г) В този тип игри всеки герой е детайлно анимиран с отличителни за него специялни удари и хватки.

5. В кое изречение НЕ е допусната правописна грешка?
А) Всяка година кандидат-студентските изпити предизвикват силно вълнение у ученици и родители.
Б) Рождество Христово и Великден са едни от най-светлите и почитани християнски празници.
В) Метереолозите съобщиха, че се очаква разкъсана облачност, а през нощта ще има силни снеговалежи.
Г) Няма да четем всички вестници, а само ще търсим горещтите новини в последния брой.

6. В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?
Цигуларят (А), който (Б) срещнах случайно, носеше пет огромни букета (В) и получаваше поздравления от българските и от чуждестранните (Г) гости.

7. В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?
А) В залата за награждаване влезе отборът, чиито треньор беше просълзен.
Б) Ще приключиме изпита, без да чакаме допълнителни указания от директора.
В) Ние не сме четяли достатъчно романи и затова не сме се справили с изпита.
Г) Иманярят намери три древни надписа и цяла дузина нанизи от сребро.

8. В кое от изреченията е допусната граматична грешка?
А) От тази учебна година в нашето училище работят двама нови учители по математика.
Б) В раниците на първокласниците обикновено има няколко учебници и много детски книжки.
В) Колко бюра са закупени от директора на училището за новоизградените училищни кабинети?
Г) Всички съседи заедно се включиха в новата инициатива на общината за почистване на детските площадки.

9. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
А) Единственият хранителен продукт намерен в египетските пирамиди, е пчелният мед.
Б) Секвоята е дърво, което достига 110 м височина, 10 м диаметър на стъблото и 3000-годишна възраст.
В) Единственото безсмъртно същество в света е вид медуза, клетките на която се подмладяват чрез непрекъсната регенерация.
Г) В ученическото състезание, което се проведе през април, участваха отбори от 15 страни.

10. В кое от изреченията НЕ е допусната пунктуационна грешка?
А) Билките, които се берат на Гергьовден, се използват за лекуване на животни, а еньовденските билки се използват за лекуване на хора.
Б) С тях, така казват хората се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
В) През нощта срещу празника нито се пие вода нито се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Г) От тревите и цветята набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве.

11. В кой ред отношението между двойката думи е различно от отношението в другите двойки?
А) концентриран – съсредоточен
Б) педантичен – правилен
В) далновиден – предвидлив
Г) тривиален – банален

12. В кой ред думите НЕ са синоними?
А) уповавам се – осланям се
Б) неморален – аморален
В) дума – слово
Г) дипломат – дипломант

13. Кое от посочените фразеологични словосъчетания е синоним на вземам си поука?
А) хващам се на хорото
Б) залагам на една карта
В) слагам си обеца на ухото
Г) ритам срещу ръжен

14. В кой ред фразеологичните словосъчетания НЕ са антоними?
А) оплита си кошницата – спукана му е работата
Б) запретва ръкави – скръства ръце
В) дума не обелва – мели му устата
Г) скръцва със зъби – пет пари не дава

15. Коя от посочените творби НЕ е елегия?
А) „Обесването на Васил Левски”
Б) „Ралица”
В) „Да се завърнеш в бащината къща”
Г) „Помниш ли, помниш ли тихия двор”

16. От кой разказ е посоченият откъс?

Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

А) „Мечтатели”
Б) „Косачи”
В) „Песента на колелетата”
Г) „Другоселец”

17. Кое от твърденията е вярно?
А) Хаджи Димитър е герой от едноименната творба на Иван Вазов.
Б) Вазов създава цикъла „Епопея на забравените” преди Овобождението.
В) Дядо Корчан е герой от разказа „Мечтатели” на Елин Пелин.
Г) Тиха е героиня от разказа „През чумавото” на Йордан Йовков.

18. Кое от твърденията НЕ е вярно?
А) Разказът „Дядо Йоцо гледа” разкрива разочарованието на Вазов от следосвобожденската действителност.
Б) В „Разни хора, разни идеали” Алеко Константинов разкрива различните превъплъщения на човешката деградация.
В) Станчо и Стоилка са герои от разказа „Задушница” на Елин Пелин.
Г) Светът на „Никотиана” e представен в романа „Тютюн” на Димитър Талев.

19. Кое от твърденията НЕ е вярно?
А) В стихотворението „Кукувица” Елисавета Багряна използва фолклорно-митологични образи.
Б) Основни композиционни елементи на Елин-Пелиновия разказ са диалогът и пейзажът.
В) Образът на благославящия Исус се появява във финала на разказа „Последна радост” на Йордан Йовков.
Г) В стихотворението „История” на Никола Вапцаров се говори за „простата човешка драма”.

20. В коя от посочените творби песента е символ на славната юнашка смърт?
А) „Моята молитва“
Б) „Хаджи Димитър“
В) „Елегия“
Г) „Майце си“

21. Съзерцателността, лиризмът и изповедността са характерни за пейзажната лирика на:
А) Никола Вапцаров
Б) Христо Ботев
В) Пенчо Славейков
Г) Христо Смирненски

22. В кой от разказите е защитена идеята, че войната е „безмилостна и страшна и главно – неясна и неоправдана”?
А) „Занемелите камбани”
Б) „Последна радост”
В) „Албена”
Г) „Серафим”

23. В кой ред всички стихотворения са написани от Христо Смирненски?
А) „Йохан”, „Вяра”, „Завод”
Б) „Юноша”, „Цветарка”, „Стария музикант”
В) „Отечество любезно”, „При Рилския манастир”, „Българският език”
Г) „Миг”, „Ний”, „Стихии”

24. За символизма като литературно направление НЕ е вярно, че:
А) обръща внимание на звуковата организация на текста.
Б) са важни намеците и нюансите, а не директният изказ.
В) нещата са символи на невидимите, идеални същности.
Г) поезията е реално отражение на съществуващата действителност.

25. Какво е подчертаното изразно средство?
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно,
и търсеха,
и молеха пощада.

А) литота
Б) сравнение
В) епитет
Г) метонимия

26. Началната част на сюжетна творба, в която авторът представя някои от героите, обстановката и въвежда читателя във времето и мястото на действие, се нарича:
А) епилог
Б) кулминация
В) завръзка
Г) експозиция

27. Лирика се отнася към ода така, както проза към:
А) стихотворение
Б) повест
В) сюжет
Г) сонет

Прочетете текста и изпълнете задачите към него (от 28. до 34. включително).

Въпросът за генномодифицираните организми се обсъжда напоследък активно в пресата. Какво представляват те? Генномодифицираните организми (ГМО) са организми, чийто генетичен материал е изменен чрез техниките на генното инженерство. ДНК молекули от различни източници се комбинират в една молекула, за да се създаде нов ген, който след това се прехвърля в дадения организъм и му придава нови свойства. По този начин например се създават картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари.

Рисковете за човешкото здраве при употреба на генетично модифицирани продукти обаче са големи. Тези продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали. Така например в модифицираната царевица има протеини на бактерии, в картофите – протеини на вируси, а в доматите – рибни протеини. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които генномодифицираните храни (ГМХ) биха могли да предизвикат в човешкия организъм за по-дълъг период от време. Скорошно изследване на Лондонския университет доказа, че консумацията на генетично модифицирана соя и нейни производни продукти увеличава случаите на алергия към фъстъци.

Европа упорито се противопоставя на отглеждането на ГМХ. Европейският комисар за околната среда предложи да не се допускат за култивация в Европейския съюз два нови сорта модифицирана царевица. Франция, Румъния, Австрия, Унгария, Гърция, Германия, Полша и Люксембург (в това число и България) наложиха забрана за отглеждане на генномодифицирани култури в страните си. Според наредбите на Европейския съюз е задължително на етикетите на ГМХ да бъде изписано: „Този продукт съдържа ГМО”.

28. Текстът е:
А) разговорен
Б) художествен
В) официално-делови
Г) научнопопулярен

29. Коя е темата на текста?
А) Изследвания на Лондонския университет
Б) Генномодифицирани организми и продукти
В) Видове генномодифицирани храни
Г) Предложение на европейския комисар

30. Кое от посочените твърдения е вярно според текста?
А) Генномодифицираните храни са полезни за здравето на хората и помагат за изхранването на човечеството.
Б) Страни от Европейския съюз налагат забрана за отглеждане на генетично модифицирани култури.
В) Има достатъчно изследвания за реакциите от генномодифицирани храни върху човешкия организъм.
Г) Ползата от генномодифицирани храни е по-голяма, отколкото вредата, която те причиняват на хората.

31. Кое от посочените твърдения НЕ е вярно според текста?
А) Европа е срещу отглеждането на генномодифицирани култури.
Б) В генномодифицираните организми генетичният материал е променен.
В) България не подкрепя забраната за отглеждане на генномодифицирани култури.
Г) Етикетите на генномодифицираните храни трябва да показват наличието на генномодифицирани организми.

32. Първите две изречения в първия абзац са свързани чрез:
А) контекстов синоним
Б) местоимение
В) лексикално повторение
Г) наречие

33. Думите протеини, бактерии, вируси в текста са:
А) клишета
Б) термини
В) жаргонизми
Г) епитети

Отговорите на задачите от 34. до 41. вкл. записвайте в свитъка за свободните отговори!

34. За подусловия А и Б работете с текста от страница 5.
А) Разделете текста на смислово обособени части. Формулирайте темата на всяка една от тях и я запишете в свитъка за свободните отговори.
Б) В свитъка за свободните отговори запишете сбито и кратко (в резюме) основното в съдържанието на текста.

35. За всяко празно място изберете най-уместния от изразите и го запишете срещу съответната буква в свитъка за свободните отговори.

Айфеловата кула е един от най-известните………….(А) на френската столица. Кулата е разположена на Марсово поле в Париж. Построена е ……….(Б) провеждането на Световното изложение в Париж през 1889 г. Носи името на автора на проекта – инженер Густав Айфел. Идеята е ……………(В) за времето си – за първи път се използва желязо за построяването ù. Кулата е висока 324 метра и в периода 1889-1930 г. е най-високата сграда в света. Понастоящем Айфеловата кула е ………..(Г) на кметството в Париж, което отговаря за експлоатацията ù. Тя се посещава годишно от 6 милиона туристи.

А) хитове, символи, емблеми
Б) благодарение на, по случай, въпреки
В) съвременна, традиционна, революционна
Г) собственост, забележителност, паметник

36. В свитъка за свободните отговори срещу съответната буква запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.
А) съществително име
На срещата имаше толкова (преподавател) и толкова (студент), колкото бяха всички присъстващи (ученик) от XII клас.

Б) местоимение
На (някой) от новодошлите им прилоша от задуха в салона, но нямаше към (кой) да се обърнат за помощ.

В) членувана форма
(Най-добър) човек не е винаги (най-близък) ни приятел.

Г) форма за учтивост
Господине, Вие сте (посетил) тази изложба и въпреки това сте (успял) да останете (спокоен) през цялото време.

37. В текста са пропуснати само пет запетаи. Препишете текста в свитъка за свободните отговори, като поставите пропуснатите запетаи.

Времето в което ще се проведе състезанието е съобразено с възможността на желаещите да участват. От друга страна мястото гарантира лесен достъп от всяка точка на страната. Оставаше организаторите да изработят поканите да ги изпратят и то във възможно най-кратък срок.

38. В свитъка за свободните отговори срещу съответната буква попълнете местата за писане така, че да се запази отношението:
А) спортист – лекоатлет – спринтьор
1. проза – ……………. – исторически роман
2. плод – ……………… – портокал

Б) композитор – песен
1. …………… – сонет
2. художник – ……….

39. Свържете заглавието на всяка от творбите с нейния автор. В свитъка за свободните отговори срещу съответната буква запишете името на автора.

А) „Елате ни вижте!” Атанас Далчев
Б) „Сенки” Димчо Дебелянов
В) „Спи градът” Пейо Яворов
Г) „Камък” Иван Вазов

40. Открийте какви тропи и фигури на езика са подчертаните изрази и ги напишете срещу съответната буква в свитъка за свободните отговори.

… идат като тигри, бягат като овци (А)
и пак се завръщат; българи, орловци…
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят (Б) със демонский вик.
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах! ” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговори с други вик: ура! (В)

41. Прочетете откъсите от одата „Левски” на Иван Вазов и в свитъка за свободните отговори напишете аргументативен текст в обем до 4 страници на тема Силата на словото. Преди текста отбележете жанра му – интерпретативно съчинение или есе.

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости, и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.

[…]

днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта – пиянство,
че равни сме всички в големия час –
той внасяше бодрост в народната свяст.
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
взимаше участие в това предприятье:
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът

[…]

Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово
и там се четеше и укор, и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.

[…]

От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха,
и сбрани, сдушени във тайни места,
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно.
И тям на душата ставаше по-ясно.
……………………………………………………

И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.

Advertisements

Read Full Post »

Любовната проблематика в късната Яворова лирика несъмнено й е спечелила популярност и виталност и до днес. Ала осмислянето й следва да се контекстуализира от философското предразбиране за отношенията между половете, което намира най-ярката си реализация в стихотворението „Сенки”. Творбата възпроизвежда сюжетната схема на вънпоставен наблюдател, който съзерцава сенките на мъж и жена, обитаващи вътрешно недостъпно за него пространство. Тази особена вънпоставеност се превръща за Яворовия аз в основа за неговите скръбни прозрения: мъжът и жената са осъдени на същностна недосегаемост, на есенциална разлъка и разминаване, независимо от илюзиите за контакт, близост и заедност. Причината за това можем да открием в двойната поанта от финала на първата и третата последна строфа: „…сянката на мъж и сянка на жена”.

В тази привидна равнопоставеност между мъжкото и женското е налице почти незабележимо различие – мъжката сянка е членувана, а женската е оставена без членна форма. Във време, в което Фройд се пита „какво иска жената” и формулира психическото й състояние като обременено от един изначален и фундаментален дефицит – този на Фалoс – Яворовото стихотворение идва като фина версия на формулирания от Фройд психоаналитичен проблем.

И все пак предимството на мъжа в схемата със сенките е само привидност. Ако мъжката сянка функционира като утвърждаване и преповтаряне на мъжкото присъствие, „сянка на жена” работи като символ на сенчестата убеглива и неустановена женска природа. Ако мъжът двойно присъства чрез сянката си, чрез своята сянка жената се изплъзва от артикулация и осмисляне. Именно тази изначална несъизмеримост между мъжа и жената, между мъжкото и женското е Яворовата версия за тяхната осъденост на вечна раздяла. Всички негови любовни стихотворения ще бъдат белязани от това разбиране.

Ала има още един проблем. Интерпретацията на мъжко-женските отношения се извършва и при Яворов от определени, често традиционни патриархални позиции. Според тях жената не може да се мисли като равнопоставена и равноправна. Тя настойчиво се схваща като допълнение, украса, като белег за зависимост и доминираност: „ти ще бъдеш роза, аз ще бъда Май…/ ти моите гърди ще украсиш/ и ти за мене ще цъфтиш.”

От тази перспектива жената може да бъде или светица, или грешница, или ангел, или чудовище. И тази образна опозиция до голяма степен доминира над Яворовата интерпретация на любовта и мъжко-женските отношения.

И все пак в най-проникновените си и дълбоки творби Яворов се изплъзва от традиционната патриархална схема и дава завършен и естетически съвършен израз на сложната нерешимост в мъжко-женския конфликт. Пример за това е стихотворението „Две хубави очи”, което свидетелства за пределната дълбочина на Яворовото осмисляне на отношенията между половете.

На пръв поглед стихотворението е молитвен зов на лирически субект към неговата безответна и безмълвна любима. Чувствата на възторг и обожание съжителстват с горчивината от неосъществимия контакт. И все пак съвършенството на любимата, нейната детска невинност и чистота са сякаш достатъчни за силата и трайността на любовното чувство. Само миг съмнение стъмява хоризонта над безоблачната любовна вис (небе), за да бъде отхвърлено то и хармонията в любовната молитвеност да бъде възстановена. Това е и традиционната интерпретация на Яворовия шедьовър сведен до химн за чистотата и невинността на серафическата женственост. За осмислянето й изцяло в плана на духовното и възвишеното.

Ала е възможна и друга интерпретативна посока. Тя не би била склонна да пренебрегне специфичната стихова организация, почиваща на принципа на палиндрома. На тази основа се достига до представа, според която стихотворението е идеално балансирано между високо и ниско, между душа и тяло, невинност и порок, чистота и грях. Стихотворението не толкова дава отговор, а формулира проблем – този за нерешимото противоречие, което разкъсва човека, което сблъсква в него ангела и демона, дявола и Бога.

Ала е възможно и трето четене, според което молитвата молба на лирическия аз, която възниква след заявената безответност („не искат и не обещават те”) е всъщност проклятието, което лирическия аз изрича. „Душата ми се моли!/ Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях/ булото на срам и грях.” Според това четене лирическият аз вижда като единствен съюзник за стремежа си, за любовно осъществяване времето, утре, а също и самата природа на човека – греховна, плътска, земна. Взимането на думите назад, „не ще го хвърлят върху тях/ страсти и неволи” внушава онтологичната стойност на греха и срама, „на булото на срам и грях”. По този начин стихотворението може да се схване като размисъл за парадокса на любовта, чиято осъществимост има за залог преодоляването на дистанциите във времето и пространството, приемането на човека като изначално грехопаднало същество. Финалът на творбата бележи това категорично разграничение между телесната отсамност на „Две хубави очи” и отвъдната недосегаемост на „Душата на дете”.

И още няколко идеи за размисъл:

Серафическата срещу демоническата женственост: „Задмение не си виновна ти, чудовище!”

Жената като вместилище на греха.

Хтонично разбиране за женствеността.

„И може би в заключена тъмница

От своя …”

„Не арфа сладкозвучна с душата ми съзвучна…”

Слепотата на мъжкия лирически аз.

Имплицитна самокритичност.

Идеята за пародирането на мъжкия ред.

Един човешки ден като алегория на човешкия живот.

Осуетеността на човешките стремежи.

Единственото спасение е единствено смъртта.

Справянето със смъртта преминава единствено през осъзнаването за нейната неизбежност.

Страданието е вечно търсено в „Аз страдам”

„Нирвана”

Най-целенасоченият опит на Яворов да създаде философско стихотворение.

Реификация – отнемане на човешкото.

Персонифицираща метафора.

Три етапа на човешкото познание

Познанието на битието извън човека: „И бродим ний…”

Интровертност на познанието

Невъзможността да се постигне пълното познание

„Маска”

„Свръхземните въпроси, които никой век не разреши.” – Вечните въпроси на битието.

Стиховете са поставени в празничен, карнавален контекст, който преосмисля всичко.

Съзнание за собствената си неадекватност в света.

Алегория на смъртта.

Най-самоироничната Яворова творба. За първи път се домогва до съзнанието, че абсолютна истина е недостижима, а е възможна само замяната на една „маска” с друга. Волята за познание се изравнява с волята за власт.

Иронията идва от идеята, че тя е най-маскираният образ. „Странният парфюм на женска плът задави моят ум.”

Абсолютната истина е недостижима, но това е удоволствие заради търсенето й.

Човешкото познание е постоянно пулсиране между различни „маски”.

„Песен на човека”

Отказ от творческа суета.

Формулиране на въпроси за основанията, без да търси отговори.

Скeптически статус на Яворовото мислене.

По лекциите, изнесени от Димитър Камбуров, на кандидатстудентски курс, организиран от СУ през 2007 година.

Read Full Post »

Според самия Пейо Яворов неговата творба „Песен на песента ми” е целенасочен жест и естетически избор, ознаменуващи преминаването през моста на декаденството. И наистина стихотворението представлява двучастна структура, началото на която Яворов посвещава на разгърната равносметка или рекапитулация на вече изминатия творчески път, а финалът е посветен на новия естетически идеал, на творческия манифест, който Яворов издига пред себе си и пред българското поетическо изкуство. Цялата творба се основава върху сюжет на любовно търсене и намиране на възстановената заедност между две човешки същества. Ала тази любовна схема е използвана като алегория за противоречивите отношения между твореца и неговото изкуство, между лирическия Аз и неговата „песен”. Тази склонност на Яворов да интерпретира абстрактни умозрителни теми с помощта на любовни алегории се превръща в устойчива характеристика на късната му поезия. Нещо повече, еротичното присъствие на женския персонаж, телесната интензивност на отношенията между героите се оказват по-откровени и недвусмислени именно в алегоричните наративи. Очевидно за Яворов е по-лесно да коментира междуполовите отношения под маската на алегоричен размисъл за нещо друго. Ала това не намалява важността на сюжета, който дава основата за този чувствителен към пола и еротиката размисъл.

Първата част на „Песен на песента ми” изрежда практически всички теми и проблеми, занимавали ранния Яворов. Тук е и „труженикът дрипав” и „селянинът груби”, „хайдутинът”, „кръвникът” и „пиянските уста”. Всички тези лесно разпознаваеми образи са интерпретирани в светлината на ревността и отхвърлянето: те са всичко онова, което е отклонило „песента” на поета от автентичното й призвание, от същинското й предназначение. Изневярата, в която е обвинявана песента е преодоляна, но цената за това е нейното отърсване от целия жизнен свят и образен свод, с които тя е била ангажирана до момента. Нещо повече, в очите на лирическия аз на твореца враговете от досегашната му поезия се оказват еднакво враждебни, пиянството на „Арменците” е събрано с образа на „кръвник безпощаден”. В този смисъл радикалната разправа цели освобождаване от самия свят в неговата реалност, конкретност, миметичност (предметност, сетивност, вж. Платон). Това дава началото и на новата естетическа идеология на Яворов, отхвърляща предишните теми като „мъртви” („надире не поглеждай, няма жив/ на мъртъвците сред тълпата”). Новата песен следва да преодолее и традиционния култ, разграничаващ рязко истина от лъжа. Напротив, в днешния си поглед към света Азът на твореца се усъмнява в тяхната разграничимост, в резултат на което осъзнава и присъщото за тази липса на коректив и яснота състояние на страдание: „Едно страдание безлично/ жалко безразлично,/ там негде по средата/ на истината и лъжата…”.

Тази безличност на страданието, тази връзка между неразличимите истина и лъжа, добро и зло и преживяването на жалкото страдание още тук ни подготвят за ироничния авторефлексивен Яворов от „Аз страдам” и особено от „Маска”. Именно от точката на пределна безпътица яворовият творчески аз се въззема до своето естетическо спасение. Усамотената заедност на творец и творчество, взаимната им взряност във вдъхновяващата сила на присъствието на другия създават условията за един радикално солипсистичен естетически модел: „Че няма дух и няма вещ/ вън от гърдите мои – пещ/ на живия вселенен план,/ на цялата вселена храм.”, „Че няма зло, страдание, живот,/ вън от сърцето ми – кивот.”

Подобна естетическа самодостатъчност, подобно самозатваряне на творец и творчество е типично за един тих модернизъм, полагаш в основата си неповторимия индивидуален опит, уникалната човешка личност. И все пак подобен естетически проект е осъден на утопизъм и Яворовото стихотворение свидетелства, че знае за това. „Бъди при мен, – бъди у мен,” е формула, която влиза в конфликт със следващия метафоричен конструкт: „Небето в твоя поглед/ дивно ще се отражава./ …/ ти него гледай и ми пей/ за хладния покой, за вечната забрава.” Става видно, че светът от първата част и от ранното творчество не е изличен, а е заменен. Че инстанцията на третия продължава да съществува, ала сега тя се осмисля в перспективата на трансцеденталната вечност, на универсалните и безвременни проблеми на битието.

В последна сметка манифестната творба на Яворов е важна колкото с естетическия модел, който заявява, толкова и с инплицитното (скритото) съзнание за неговата неосъществимост, за неговата утопия. Творчеството на Яворов оттук насетне ще бъде белязано от двойнствеността на това радикално естетическо търсене и на непрестанното отчитане на неговата неосъществимост, на неговия провал. Творчеството на Яворов завинаги ще остане свързано с осмислящи външни инстанции, с теми и проблеми, които вълнуват не само поетът-модернист, но и много различни типове и групи хора.

По лекциите, изнесени от Димитър Камбуров, на кандидатстудентски курс, организиран от СУ през 2007 година.

Read Full Post »