Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for ноември, 2009

I.  Да пожелаеш свободата – Основен сюжет на Ботевата поезия е сюжетът на пожеланата, нравствено изстрадана и героично отстоявана българска свобода.

1. Ранни стихотворения

1.1. „Майце си”
1.2. „Към брата си”
1.3. „Делба”
1.4. „До моето първо либе”
1.5. „Елегия”

Тези творби са прекалено съкровени и разкриват драматичните душевни терзания на лирическия герой в порива му да проумее и да немери своето място в живота. За да постигне своите внушения, поетът се опира на популярен, но много ефективен похват – противопоставянето между външно и вътрешно, видимо и същностно.
В „Майце си” то се забелязва в: „там лицето е весело, но сърцето е скръбно, лицето е открито за всички, сърцето броди из неподозирани, тайнствени маршрути”.
В стихотворенията „Към брата си”, „Делба”, „До моето първо либе” мотивът за неразбрания и страдащ самотник продължава да бъде разгръщан и емоционално уплътняван. Трудно е да се живее между „глупци неразбрани”, сред онемели души и „присмех глупешки”, сред „думите отровни” на битовия любовен захлас. Героят е сам в страданието си и дълбоко неразбран в желанията си. За да се разбере какво е свободата, не е достатъчно само да се разпознае фигурата на насилника и да се осъзнае пътят на борбата. Необходимо е да се разобличат и старите пътища на спасението, по които е вървял българският човек. Защото човекът е същество, което винаги е живяло чрез някаква идея за спасение, за върховен изход, който ще го изведе на „горната земя” или в „обетованата земя”.

II. Нравствено изстраданата свобода

Стихотворения
– „Борба”
– „Странник”
– „Патриот”
– „В механата”

Стихотворения като „Борба”, „Странник”, „Патриот“, „В механата”  дават точна представа за широкия спектър на живота, лишен от благото на честта. За всички тях Ботевата поезия има сурови, но точни думи. Героят на Ботев познава самотата.

Изповедно-диалогичните творби всъщност говорят за дълбоката несподеленост на стремежите и на желанията.

В стихотворението „Борба” е изградена една психологически наситена картина на безнадежността. Две неща стоят в основата на това състояние:

1. Пробуждането – сънят и пробуждането са силно въздействени, реторично усилени образи, използвани успешно от цялата възрожденска литература. При Ботев образите продължават своят живот, но вече преминали през дълбокото личностно изживяване.
Сънят и заспиването в случая означават невъзможността да се прогледне за някакви по-висши основания за живота. Битът например е една от „люлките”, където робът „заспива” и не може с векове да се пробуди. Да си „заспал” означава да си забравил за съществуващата граница между човешкото и животинското. Забравил си да се питаш за онези важни разлики, които те правят човек във високия нравствен смисъл на думата.

2. Липса на критерии, чрез който да бъдат различавани свестните от „глупците”.
„Свестните у нас се считат за луди”, „глупецът вредом всеки почита…” – тези стихове от „Борба” точно дефинират проблема. Така е, защото богатството и лъжливите думи управляват света, те отреждат мястото на човека в скалата на почитанието. Всички институции – църквата, училището, пресата – са се включили в изграждането на този фалшив пантеон на ценностите. Ето го отново поредният проблем – светът е „ослепял” от лъжите на вековете, той не е способен да различава доброто от злото, истината от лъжата. Неговият рефлекс е сведен до сляпото подчинение и преклонение пред завети от типа „Бой се от Бога, почитай царя”. Подобни завети правят статичен света, блокират колелото на историята и робските народи агонизират с векове в робските си люлки. Залогът на героя е да разобличи лъжата, да развенчае закона на „свещената глупост”. Само така той ще може да заживее по един по-достоен начин, да възмезди миналото и да погледне с надежда към бъдещето.

В стихотворението  „Странник” проблемът е отчетливо поставен и е сатирично решен. Цялото насилие и несправедливост на робския свят са се стоварили върху странника, но утешенията на бита сякаш никога няма да привършат. Бащата, братята, либето – всичко е отнето, но кръговратът на робските утешения може да пробължи безкрайния си ход. Странникът ще продължи с всичко онова, което навикът му предписва и го утешава – ритуала, семейството, децата, труда за прехраната. Човекът е поробен не само от чуждоземните нашественици, той е под игото и на своите навици, на традицията, която стриктно е предписала житейското му поведение.
Още едно измерение на робството и лъжата, което също е свързано със състоянията на героя. Това е принципната неспособност за действие, оставено единствено в патоса на големите, но празни думи.
Стихотворението „В механата” е най-добрата илюстрация на този проблем. Отново позорът и славата са изведени като „тема” на поетическото обсъждане. Те за пореден път са изпаднали в трагичната невъзможност да бъдат различени, да бъдат открити истинските им лица. Лирическият герой тук е още по-здраво и трагично обвързан със ситуацията на бездействие. Той пожелава забравата като спасение от нравствените терзания, но нищо не е в състояние да надмогне жестокия сблъсък между големите клетвени думи и смешно-нищожните действия. Механата става поредното пространство на срама, на трагичното забравяне на дълга и честта. Думите и делата трагично са се раздалечили. Лъжепатриотът, мнимият юнак се откроява като комична и гротескна фигура на фона на разиграващата се народна трагедия. Ако тиранинът е представен чрез една емоционално въздействаща поредица от глаголи, свързани с унижението : „коли, беси, бие, псува/ и глоби народ поробен”, то патриотите от механата са представени с жалкото перчене, със смешното пиянско зъбене: „Пием, пеем буйни песни/ и зъбим се на тирана…”

Механата не е мястото където ще се роди спасителят, където ще прогледне месията на българската свобода – това е трагичното обобщение на творбата. Героят трябва да забрави не само мъките на народа, той трябва да забрави и себе си, собствената си съвест, за да намери „успокоение” и „спасение”.
Изводът е, че нравственото изстрадване на свободата е свързано с порива към създаване на нова ценностна йерархия – не богатството, не лъжата, не празните думи, а справидливостта, истината и достойните дела трябва да поемат управлението над света. Тогава и нравственото разпознаване на хората ще бъде по-лесно, по-точно – лъжецът ще получи своето място, а идеалистът своето в новата скала на ценностите.

изготвил: Георги Бебов

Advertisements

Read Full Post »

Публицистичните текстове са пряко свързани с периодичните издания и по-специално с вестниците. В Ботевата публицистика присъстват различни антагонисти: не само тираните, но и всякакви сродници на онези „неразбрани” лъжепатриоти, които поетът горчиво призовава в стихотворението „В механата”.

1. „Смешен плач” – политически памфлет, поместен е през 1871 г. във вестник „Дума на българските емигранти” заедно със статията „Народът. Вчера, днес, утре” и стихотворението „На прощаване”

1.1. конкретен повод за написването му е историческо събитие (съдбата на парижката комуна) и отзивите в пресата за него.

1.2. символика на заглавието и жанрова характеристика на творбата:

памфлет – вид фейлетон с остра публицистична насоченост, който изобличава остро злободневно политическо събитие или политическо лице. Памфлети, освен Ботев в българската литература, са писали Каравелов, Стоян Михайлвски. Известен памфлет в европейската литература е „Самопохвала на глупостта” от Еразъм Ротердамски

– в „Смешен плач” Ботев представя образа на френската столица от края на XIX век и този образ е сатиричен и многопосочен, защото:
+ Париж е столица на цивилизованата Еворапа, а в дадения исторически момент – център и на революционния сблъсък между два свята
+ този сблъсък е интерпретиран в тогавашната преса като „разрушение”, като посегатество върху столицата на цивилизацията
+ това е причината за „плача” на продажните български журналисти по изгубените ценности, за поругания ред, за разрушенията, окачествени от богатите като „варварство”

1.3. анализирайки историческата ситуация и конкретно събитие, Ботев представя следната своя теза: плачът е определен като смешен (заглавието е оксиморон), а Ботев е възмутен от позицията на българската журналистика, която, за да не остане по-далеч от другите, е готова да оплаче „бедния” Париж и проклина неговите разрушители – комунарите

1.4. стилово-езикови особенисти

–  кратък, но емоционален, политически текст

– ярка обществена реторика

– финалът е израз на Ботевата надежда, че ще настъпи ден за нова разплата и за ново начало

NB: Човекът, според контекста на „Смешен плач”, трябва винаги да се опитва да проумее света, в който живее, и да си отговори на въпроса дали наистина светът е такъв, за какъвто се представя? Наистина ли това е най-добрият възможен свят или има по-добър от него? Отвореният финал Ботев оставя на читателя!

2. „Политическа зима”

2.1. творческа история

– за написването на текста Ботев има личен мотив (разногласията му с Каравелов)

– според накои критици в образа на лъжепатриота Ботев конкретно визира Каравелов

2.2. основна идея – борбата на Ботев с просветителството и стремежът му да докаже правото на революционната иедя, да убеди читателя с логически и фактически доводи, че единственят път за освобождение на Българя е чрез революция, а не само чрез пресвета и знание.

2.3. основен мотив – равноправието и щастието на един народ зависи от свободата. Тя, от своя страна, не е нещо, което се дава даром, за нея трябва да се воюва и да се работи. Страданието на българския народ Ботев вижда като част от страданията и надеждите на „децата на Европа”.

2.4. основни средства, чрез които Ботев постига художествената си цел:

– алегория – например „политическата зима” е метафора с три основни смислови разклонения

+ замръзналост на социалните, политически и национални отношения в Европа – „гладните, дрипави и измръзнали народи”

+ зимата в съня, чрез който Ботев въвежда проблема за отговорността

+ зимата като олицетворение на фалша и лъжата в условията на робството.

Според Ботевата алегория зимата олицетворява още робството и страданието така, както според възрожденската символика лятото и пролетта символизират свободата, прегреса, щастието, напредъка. Същия смисъл Ботев влага в значението на думите „ден и нощ” (свободата и робството).

Чрез формата на съня Ботев размества реалното и фантастичното, пренася реалността в сферата на сънищата и то в рамките на основния алегоричен образ.

2.5. образът на лъжепатриота

– статичен, т.е не е даден в развитие

– чрез средствата на иронията е показано Ботевото негативно отношение към него

– чрез този герой Ботев изобличава мнимите патриоти и коментира схващането за стойностите на истинския патриотизъм

NB: Финалът на статията има за цел да посочи дълбоката разлика между автора и неговия герой. Макар и непосочен конкретно по име, Ботев вероятно визира Каравелов и еволюционистичните му възгледи. Тази идея, от гледна точка на Ботевите революционни идеи, му се вижда като пречка за общественото развитие, което той с толкова страст коментира в „Политическа зима”.

изготвил: Поли Стойчева

Read Full Post »

завръщане

Здравейте на всички, които по една или друга причина са посетили този блог.

След много дълго отсъствие днес намерих време за него и бях изненадана от количеството коментари и посещения. Никога не съм предполагала, че това местенце наистина ще бъде полезно – започнах го най-вече като улеснение за себе си, защото в училище никога не сотава време за всичко…

Ще взема предвид вашите препоръки и забележки. Но и вие имайте предвид, че този блог е за литература и то българска. Днес не исках да трия, но наистина, следващият, написан не на кирилица или неграмотно коментар, отива в кофата.

Освен това блог форматът беше предпочетен не само, за да ползвате, а и за да допълвате: щом нещо липсва – напишете го!

И все пак, когато има авторство на дадена тема, моля, цитирайте. Това е интелектуален труд, който е крайно време да започне да се зачита, ако ли не да се заплаща.

Read Full Post »