Feeds:
Публикации
Коментари

Христо Ботев

/1848-1876/

 

„Вярвам в една обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро”.

 

I. Поглед към фактите

Роден е на 25 декември 1847 г. (6 януари 1848 г.) в град Калофер. Баща – Ботьо Петков (1815-1869), виден учител. Майка – Иванка Стайкова Дренкова (1830-1911). Имат девет деца: Христо, Ана, Генко, Петко – умират рано, Стефан, Кирил, Боян.

Учи в Калофер и Карлово.

През 1863 г., през октомври, отива да учи в Русия – Одеса. Втора одеска гимназия като волнослушател. Изключен е през 1865 г. по предложение на българското настоятелство в Одеса. Следва една година в Южнорусийския университет в Одеса – историко-филологически факултет.

Начало на творческата му дейност е стихотворението „Майце си” (1864-1865), излиза през 1867 г. във вестник „Гайда” на П. Р. Славейков, 1870 г. във вестник „Свобода” на Любен Каравелов, 1875 г. в „Песни и стихотворения”.

През октомври 1866 г. е учител в българското село Задунавка в Бесарабия. В началото на 1867 г. е учител в Калофер.

Написва стихотворението „Към брата си”„Дунавска зора“ 1868 г., „Свобода“ 1870 г., „Песни и стихотворения“ 1875 г.

21 септември 1867 година е в Букурещ – начало на емигрантския му живот. През декември 1867 година е в Браила. На работа в печатницата на Д. Паничков. Коригира вестник „Дунавска зора“ на Добри Войников. Сред хъшовете в Браила. Писар в четата на Желю войвода, след осуетеното преминаване на Дунава се укрива известно време.

1867-1868 г. написва поемите „Хайдути“ и „На прощаване“ (излизат през 1871 г. във вестник „Дума“). Среща и няколкомесечен съвместен живот с Васил Левски.

През февруари 1869 г. е учител по български в село Александрия. Уволнен е в края на учебната година.

През август 1869 г. е учител в Измаил. Срещи с руския революционер Нечаев.

Участва в издаването на хумористичния вестник „Тъпан“ 1869 г. – сцени, диалози, фейлетони, статии, дописки, прегледи.

Дружба с полския художник емигрант Х. Дембицки.

Фейлетонът „Политически преглед“ 1870 г. – спомагателен член на Книжовното дружество. Във вестник „Свобода“ се отпечатват стихотворенията „Майце си“, „Към брата си“, „Елегия“, „Делба“.

Дружба с руския революционер Николай Меледин и други емигранти. През април 1871 г. заедно с приятеля си Величко Попов образува българска комуна в Галац, изпращат поздравителна телеграма до Комитета на Комуната в Париж, пише „Символ верую на българската комуна“.

През май 1871 г. се установява в Браила. На 10 юни 1871 г. излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти“ с уводна статия „Наместо програма“.

Основни Ботеви творби: „Народът вчера, днес и утре“, „Смешен плач“, „Петрушан“, „Решен ли е църковният въпрос“, „Примери от турското правосъдие“; тук се публикуват и седем Ботеви стихотворения – „До либето ми“, „На прощаване“, „Хайдути. Баща и син“, „Борба“, „Пристанала“, „Делба“ и „Елегия“.

От август 1871 г. до март 1872 г. почти няма сведения за живота му. Публикува стихотворенията „Странник“, „Ней“, „Моята молитва“.

Арестуван във Фокшанския затвор за революционна пропаганда. Освободен след два месеца.

През юли 1872 г. е в Букурещ. Работи в печатницата на Любен Каравелов при публикуването на вестник „Свобода“, а после в „Независимост“ (до 1874 г.). Около 60 дописки в периода 1872-1874 г. Поредица фейлетони: „Знаеш ли ти кои сме“ – приблизително 14 Ботеви фейлетона. Работи съвместно с Каравелов. Редактира вестник „Будилник“ – 1 май 1873 г. излиза вторият му самостоятелен вестник. Излиза в три броя. Художник е Х. Дембицки.

Сатирична поезия: „Патриот“, „Гергьовден“, сатирата „Защо не съм“, „Епитафия“, „В механата“.

Сатирична проза: „O tempora, o mores”[1], „Долапът“, „Хайде на изложбата“, „Тая нощ сънувах“, „Това ви чака“, „Гатанки“, „Съновник“, „Подслушано“, „Видено“, „Казано“, „Фабрика за попове“, „Калъп за учители“

През 1873 г. – „Хаджи Димитър“, „Моята молитва“, „В механата“ (две години след това не публикува нито една поетична творба).

20-21 август 1874 г. Ботев бива избран в Привременния български централен революционен комитет.

8 декември 1874 г. – първи брой на вестник „Знаме“.

1874-1875 г. – усилена революционна дейност.

12 август 1875 г. – събрание за всенародно въстание в България. Мисия на Ботев в Русия и Цариград. Завръща се през септември 1875 г. В края на същия месец подава оставка от Централния комитет.

Последният брой на вестник „Знаме“ излиза на 14 септември 1875 г.

През юли 1875 г. встъпва в граждански брак с Венета Минчева Везирева (1848-1919).

През 1874-1875 г. – усилена преводаческа дейност.

През 1875 г. Ботев събира, преработва и издава поетическите си творби в стихосбирката „Песни и стихотворения“ – през септември в печатницата на вестник „Знаме“ издава 19 песни.

Последните месеци на 1875 г. е в тясна връзка с Гюргевския революционен централен комитет, най-вече със Стефан Стамболов и Стоян Заимов.

Февруари-март 1876 г. пътуване до Сърбия и Русия с революционни задачи: подготовка на българското въстание.

След отказа на Панайот Хитов да преведе четата му през Дунава (април 1876), Ботев сам се нагърбва със задачата.

На 13 май 1876 г. се прощава с близките си, на 16 май е в Гюргево, с група четници се качва на „Радецки“, на 17 май завладяват кораба и слизат на българска земя при Козлодуй, на 18 май имат сблъсък с турците при село Баница, на 20 май (2 юни) Ботев пада убит.

II. Очертания на личността

  1. Писма

1.1. До Ботьо Петков – Одеса 1865 г.

Невъзможно е да се търпи и стои. Тукашните учители и наредби не са човешки, а зверски. Трябва човек да бъде от камък, за да може да ги изтърпи.

1.2. До Найден Геров и Христо Георгиев – 1868-1869 г.

А по причина на боледуването си в Браила паднал съм в такава бедност, чтото освен че съм станал гол и бос, но се нуждая даже и от насущния хляб… Затова, добри бай Христе, в името на честта си, Ви моля да ми датете 10-12 лири, за да се постегна, а главното да си откупя потребните книги, кои, както Ви казах, заложих във време на болестта си… Вярвайте, че за 10-12 лири няма да си зачерня лицето пред Вас…

1.3. До Иван Драсов – Букурещ 1875 г.

Сега трепнеш, а крилата ти – подрязани. Сичко принудено, без въодушевление, иде ти да плачеш и да псуваш. Но аз не се отчайвам: скоро ще запея по-весело. Де гиди хайдутин, е пак хайдутин? Де го Раковски, да станем другари, че да преобърнем всичкото хорско злато на олово и на желязо.

1.4. До Иван Драсов – Букурещ 1871 г.

А каква полза аз принесох на отечеството си? Никаква. Наистина, най-голямата добродетел в светът е любовта към отечеството, но какво да правим, когато са малцина тези, които доразбират, че тая добродетел естествено е основана на друга – на любовта към ближния…

… преди.

… свята длъжност на всяка българска душа, че кой е народен и добър, трябва да се покаже сега, в критическото положение на работите…

1.5. До Тодор Пеев – Букурещ 12 февруари 1876 г.

А ние какво правиме? Носиме с решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса… Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава богу и дяволу, че природата не ни е обидила нито умствено, нито физически, защо следователно седиме на припек и плачеме, че петли ни кълват носовете? Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова аз се и покаях. В продължение на осем години аз видях всичките наши герои и патриоти, и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от слава на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими кокили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата. Наистина, ние всички сме непразни с велики идеи, но ти, Ботьов, ако си пигмеин, то слез от тия кокили и потъни в калта на ничтожеството, ако си гигант, то възседни своята идея тъй, както Александър е възседнал своя Бруцефал… Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевски песни по патриотически маниер… Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите.

1.6. До Венета Ботева

Простете ми, че не Ви казах къде отивам. Любовта ми към Вас ме накара да го направя това… Ако умра, то знай, че после отечеството си, съм обичал най-много тебе. Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва… Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.

  1. Из джобното тефтерче на Ботев – стр. 85

Доброто, което струвам на ближния си, струвам го на бога. Приятели! Днес часът по 9 ще да целунеме свещената земя на нашето оетчество. Благодаря ви за доверието, което имате към мене, и за любовта, която показахте към своето нещастно отечество. Живи или мъртви, ние ще да бъдеме…

III. Задачи

Въз основа на фактите от живота на Ботев, както и въз основа на писмата, изградете своята представа за човека, революционера, българина.

Кои са определящите черти на неговия характер?

Кои са водещите идеи във философски, политически, нравствен аспект?

Кое е необикновеното, силното, типичното у Ботев?

Кое поражда силата на крайностите му?

Противоречив ли е Ботев?

С какво надхвърля времето си?

IV.Ботев за революцията

  1. Революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна, която да изчисти Балканския полуостров не само от турците, но и от всичко онова, което може да вреди на истинските стремления за пълна и абсолютна човешка свобода.

В-к „Знаме“ 1875

  1. Нашият народ притежава доволно нравствени и материални сили, за да излезе сам на политическата сцена… и да премери силите си със силите на „издихающия турски деспотизъм“.

„Христо Ботев“ Т.1

  1. Болестта, сама по себе си, не може да бъде причина на своето развитие и тя се лекува нито с баячи, нито с плачове, нито с молитви, а с унищожението на ония причини и обстоятелства, които са я родили и които ѝ помагат да се развие… Българският народ се намира под натискът на едно такова несносно и безчовечно иго, което не му позволява да се развие нито в умствено, нито в материално отношение.

Статията „В какво се състои болестта на нашия народ“

  1. Човешката борба за свобода изисква множество ръце и мозъци.; Тиранствата съществуват и там, дето няма турци.; … когато настане страшният и правосъдният съд на народите над всички народи, изедници и мъчители по всички краища на света. Аз вярвам в това и казвам „Амин“.

„Христо Ботев“ Т.1

  1. За Христо Ботев в историята на националноосвободителното движение има три етапа: първият е свързан с делото и идеите на Раковски[2], вторият – с делото и идеите на Левски и третият – „Дано третият период бъде всеобща българска революция…“
  2. Ботев за свободата

Само когато народът и човечеството се развиват исторически свободно, само тогава и личността ще намери своята свобода.

Гладният се не учи, вързаният се не възпитава и битият не може да пее.

Само разумният и братовски съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкия род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истинна свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо.

Свободните хора по всички меридиани съчувстват едни другиму.

V. Ботев за науката, образованието, литературата и публицистиката

… и науката, и литературата, и поезията, и журналистиката… би трябвало да заемат характера на политическа пропаганда, т.е. да се съобразят с живота, със стремленията и с потребностите на народа и да не бъде вече науката за наука, изкуството за изкуство, а журналистиката за преживяние старото, изгнилото…

… на нас са ни потребни, сега за сега, такива литературни произведения, които отговарят на нашите потребности и стремления и които имат съвременен и общочовешки интерес.

Ние сме съгласни, че както окото е потребно за светлината, ухото за звука, а разумът за разбирането на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на свойто благополучие и благосъстояние.

NB: Анализирайте политическите, социалните, икономическите, философските и естетическите възгледи на Ботев! Направете изводи!

[1] O, tempora, o, mores (лат.) – О, времена, о, нрави.

[2] Думите на Раковски са: „Любовта към отечеството превъзхожда всички световни добрини“.

Advertisements

Паисий Хилендарски
1721 – 1773

История славянобългарска в контекста на българския литературен процес

 

  1. Приносът на Паисий Хилендарски в развитието на българската литература
  2. Подбуди за написване на „Историята“ – любовта към България, ироничното отношение на турци, гърци и руси по отношение на държавата и литературата, желанието да пробуди патриотизъм у българите, започнали да се гърчеят и да забравят народността си.
  3. Основна цел – да пробуди патриотизма у българина и да повдигне самочувствието му, да възстанови историческото му съзнание и най-вече, чрез възстановяване на трите темпорални[1] измерения на робското битие, да докаже възможностите на българския народ.
  4. „История славянобългарска“ – анализ
  5. Композиционен строеж и тематична организация – архитектониката[2] е с две предисловия, седем глави и един послеслов, като историята се отъждествява с разума. Тя ще доведе до обогатяване, знание и култура. Разделя историята на църковна и гражданска – това е революционен момент, по принцип не се обръща внимание на духовните потребности на народа, а на фактите. Събира житейския път на народите в „Историята“. Изхожда от общата съдба и проектира българската история като важна част от световната. Надеждата за промяна се открива в настоящето. Пътят за разкриване е вярата в Бога.

В първото предисловие е каноничен. Паисий изгражда концепцията за историческото битие – опознаването на историята ще спомогне за възраждането на българската народност и надеждата за промяна – дидактична роля на историята. Нуждата от разум и знания, момент на аналитичност. Адресат – онези, които се колебаят между българската и гръцката култура:

1) онези, които искат да чуят, разберат и научат, които се интересуват от българското;

2) онези, които залитат към гръцката и чуждата култура.

Насочва се към хора, които не могат да я преписват, но могат да платят да бъде преписана, а другите са духовниците, които са грамотни и могат да станат духовни водачи на народа.

  1. Първо предисловие – разговор за историята като процес; второ предисловие – разглежда българската като част от световната история. Внушава идеята за промяна чрез опозицията минало-бъдеще. Поставя основите на една голяма тема: „ние и света“ за българите, която се развива и по-късно. Любовта към отечеството е върховна човешка добродетел. От народността, формиране за съзнанието за славянски род и най-великият от тях. Идеята за формиране на българската нация. Акцентът пада върху държавата, обединени в основата ѝ; независим духовен живот; земята, символ на отечеството, родовата принадлежност и езика, в основата на духовния живот, обща родова история. Чрез всичко това формира обща българска история и нация. Паисий вижда обновлението на българския народ в единството на народ, духовен живот и държава, техните свобода и независимост.
  2. Публицистичен стил – не само чрез фактологията, но и чрез емоционално-духовното изложение, синкретичен[3] характер, образно-емоционални видения и реторични въпроси, рационалистичен подход. Подхожда към миналото като патриот, а не като историк.
  3. Принципи, на които е подчинено изложението в „История славянобългарска“

4.1. Генеалогичен – за произхода на българите; свещен;

4.2. Царе и духовници – политически и духовен живот;

4.3. Кирил и Методий – културен живот.

  1. Тематични функции на текста

5.1. познавателна – да предаде обща информация за произхода на българския народ, да запознае с периодите на величие и падение и да разкрие предимствата ни пред останалите народи.

5.2. апологична[4] – възхвала на силата на нацията като духовност, на царете и на народа като цяло.

5.3. изобличителна – посочване и заклеймяване на родоостъпниците и отцеругателите.

5.4. полемична – стреми се да обори състоятелността на всички нападки срещу българския народ, независимо от това от чия страна идват.

5.5. развлекателна – трябва да се осигури развлекателно и занимателно четиво, с което читателят да прекара времето си в „наслаждение умнои и ползу себе си“.

  1. Роля и функции на автора

6.1. като разказвач – явява се едновременно в една първична епическа ситуация на разказвач, заобиколен от кръг слушатели, които трябва да чуят неговия епически разказ за славното минало на своите праотци;

6.2. като проповедник, който трябва да говори пред една съчувстваща или приятелски настроена аудитория.

Изгражда писаното си слово върху основни реторични правила.

[1] свързан с / ограничен от времето; съществуващ във времето; 2. временен, преходен; З. светски, мирски; 4. грам. за време.

[2] Архитектоника (от гръцки език archi, главен и tektoniké, строителство) в литературата означава съвкупността от техническите елементи, с които се изгражда дадена литературна творба и се постига единство между съдържание и форма и взаимовръзка между съставните ѝ части. Архитектониката обхваща развитието на сюжета, мястото на въвеждането на литературните герои, ролята на пейзажа, употребата на пряка и непряка реч.

[3] Синкретизмът (на гръцки: συγκρητισμόςС — съединяване, обединение) е съчетание на различни, често привидно противоречиви мисловни, идейни течения или вярвания, съществуващи паралелно.

[4] Апология (от старогр. ἀπολογία) е страстна реч или литературно произведение, при което чрез възхвала се отстранява обвинение. Обект на защита обикновено е нещо, към което са отправени нападки.

 I. Същност и периодизация на Българското възраждане

  1. Първи период – XVIII и началото на XIX век, ранно Възраждане. Характеризира се с разложение на турската феодална система, с поява на нови обществени сили и зараждане на буржоазната идеология, като това е период, в който подхваща своето развитие националната идея в българската история.
  2. Втори период – 20–50 години на XIX век. Съвпада с времето на реформите в Османската империя, до Кримската война. Утвърждават се буржоазно-стопанските отношения, оформя се българската буржоазна и социална структура на едно слабо развито общество. Започват две могъщи национални движения: за новобългарска просвета и за църковна независимост. Успоредно се осъществява процесът на формиране на българската нация.
  3. Трети период – отразява времето от началото на Кримската война до Освобождението на България.

NB: Основното съдържание на Българското възраждане се състои в историческия преход от Средновековието към буржоазния свят, в развитието и утвърждаването на буржоазни икономически и социални отношения, в създаването на самобитна национална култура, във формирането на българска нация, в продължителните борби за освобождаване от турска власт и за възстановяване на българската държава.

II. Литературна периодизация на Българското възраждане.

  1. Първи етап – литература на прехода. XVIII и 20-те години на XIX век. Преходът към нов тип литература започва през XVIII век с дамаскинската книжнина, в която се чувстват качествено нови явления в областта на езика. Макар не в същата степен и форма, те засягат и съдържанието на литературната творба, нейното предназначение и въздействие. През този период се появяват исторически разкази и бележки, продължава се литературната летописна традиция.

1.1. започнат е преход в езика, проблематиката, адресата на литературното произведение, в съзнанието и душевността на книжовника.

1.2. паралелно с книжнината, която популяризират дамаскините и църковно-религиозните съчинения, се появяват и произведения с напълно светски дух. Представители са: Партений Павлович, Христофор Жефарович, Йосиф Брадатия.

1.3. при наличието на такава традиция се появяват Паисий и Софроний, които виждат спасението в усилието на българите да постигнат своята свобода, а не в религиозните виждания.

През етапа се наблюдава стремеж към излизане от шаблона на средновековната литература чрез:

– по-непосредствено изразената връзка между книжовник и читател (слушател);

– езика на превежданата или компилирана творба;

– стремежа към съпреживяване на събитията;

NB: Въпреки кълновете на светското, които се наблюдават у възприятията на читателя (слушателя), в неговия вкус все още доминира религиозното.

  1. Школски период в оформянето на новобългарската литература – 20–30-те години на XIX век. Нарича се „Школски”, защото усилията на малобройната интелигенция са насочени към задоволяване с учебници и книги. Това поколение бележи първия духовен поврат в съзнанието на българското общество. През 1824 г. Петър Берон пише „Рибен буквар”. С него Берон поставя въпроса за новия облик на образованието, но и за новия характер на литературата изобщо. Тогава публикуват също: Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Христаки Павлович – „Граматика славянобългарска” – 1836 г., Емануил Васкидович.
  2. Трети етап, който е и първи в създаването на художествена литература и култура. 40–60-те години на XIX век. Настъпват промени в съзнанието, мирогледа, духовността, в обществения и политически живот на България, които дават отражение върху литературата. Това е период, в който стихийното негодувание срещу фанариотското духовенство прераства в борба за официалното признаване на българската народност и националност в пределите на Османската империя. Литературната творба става средство за политическа изповед и агитация. Това е времето, в което на фолклора започва да се гледа не само като на старина с познавателно значение и гражданско въздействие, но и като на художествена реликва. Иван Богоров издава през 1842 г. „Сборник български народни песни и пословици”. Някои жанрови форми от периода на прехода получават развитие и разцвет – автобиографията, поезията с гражданска тематика, белетристиката. Особено място в този период, а и по-късно, има публицистиката[1]. Поставя се началото на нов тип поезия – Найден Геров, Добри Чинтулов, Елена Мутева. Развива се епистоларният[2] жанр. Найден Геров, на път от Одеса към Копривщица, полага началото на нов жанр – пътеписа[3]. Принос в процеса на осмисляне на литературните и културни ценности през 40-те години имат първите печатни издания: сп. „Любословие” и в-к „Български орел”.

NB: Това е етапът, в който се формира първото българско литературно и художествено поколение.

  1. Четвърти етап – литература на революционния устрем, 70-те години на XIX век. Това е нов етап в развитието на българската литература, в който се формира втората литературна генерация. Основен регистратор на това явление е в-к „Свобода” на Любен Каравелов, с обнародваните в него революционни разкази, повести, статии и стихове.

NB: Литературното поколение на 70-те години отхвърля идейните и художествени принципи на предшествениците си: дребнотемието, посредствеността, примиренчеството, принципните критерии към литературата. В основата на новата литература е поставен проблемът за революционното преустройство на съществуващите обществени и социални отношения. Това е период, в който се развива и българската драматургия – Добри Войников и Васил Друмев.

  1. Пети етап – литература на освободеното общество – 80-те години на XIX век.
  2. Шести етап – литература на останалите под турско робство българи. Характерно за периода е, че продължава тенденциите на литературата от 70-те години, като ги съотнася с новата обществено-политическа обстановка.

III. Разлики между западноевропейското и българското Възраждане

  1. Възраждането в България е по-късно XVIII–XIX (XIII–XV).
  2. Разлика по отношение на обществено-политическата насоченост. Докато на Запад Възраждането е свързано с освобождаването от средновековната схоластика[4], мистика и повсеместна власт на църквата, то у нас се наблюдава стремеж към самостоятелен исторически живот, освобождение от политическата власт на турците и духовната опека на гърците.
  3. В ролята на църквата.
  4. Лост на Западноевропейското възраждане е класическата образованост, докато в България тя не играе почти никаква роля.
  5. В насочеността – западното е насочено към възраждане на личността и подчертаване на физическата ѝ и духовна хармония, а българското цели да се възвиси народността, да се просвети народа и да бъде подготвен за борба. И ако на Запад обръщат поглед към античната традиция, то у нас се насочват към националната история.

NB: Закъснялото развитие на Възраждането в България неминуемо носи в себе си идеите и на Ренесанса, и на Просвещението. То има както световно-исторически особености, така и специфични национални черти. То не може да не носи белезите на общото за Ренесанса преклонение пред човека и да не бъде хуманитарно, тъй като – като светоглед – се противопоставя на средновековната схоластика и аскетизъм. Не може да не бъде и философски-просветителско, а по-късно и революционно-демократично, тъй като го насочват назряващите потребности в самото общество. Но Българското възраждане се стреми преди всичко да пробуди българина като личност, да направи преврат в душите на хората, да развие у тях човешко самочувствие, а по-късно да оформи в съзнанието им революционно-освободителния идеал. Главни черти на това сложно обновление в епохата на Българското възраждане са:

– патриотизъм – породен от националния и социален гнет;

– демократизъм – основава се на положението на плебса[5].

[1] Публицистика (на латински: publicus – обществен), в широк смисъл на думата, може да се разбира като обширна обществено-политическа дейност, при която се използват разнообразни словесни средства за въздействие върху общественото мнение, в далечното минало предимно с живо слово, по-късно чрез писмени апели към общественото съзнание и след 14 век, когато книгопечатането се разпространява предимно с печатно слово в разнообразните му форми: книги, брошури, позиви, манифести, периодични издания, кореспонденции, интервюта при неограничен предмет на публикациите.

Макар в публицистиката на преден план да стоят актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми, не са изключени и актуални въпроси, тясно свързани с литературата и изкуствата. По тази причина много видни литератори и културоведи се изявяват и като авторитетни публицисти, воюващи не само за правда в живота, но и в изкуството. Затова с публицистиката тясно са свързани и литературни страници на всекидневната преса, където се изказват по актуални проблеми много литератори и културни дейци не само като художници на словото, но и като публицисти.

В тесен смисъл на думата публицистиката е важен конститутивен компонент на редица жанрове на прозата начело с очерк, есе, мемоари, фейлетон, памфлет, пътепис и романизирана биография, обединени в един от нейните най-широко разпространени видове – документалистиката.

[2] Епистоларната литература (на гръцки: epistolé — „писмо“) е жанр на художествената проза, граничещ с белетристиката и есето, чиято основна особеност е, че сюжетното развитие, отношенията между героите и духа на епохата се изразяват посредством размяна на писма.

В основата на епистоларната литература стои утвърдената в миналото традиция идеи и възгледи да се споделят с близките чрез писма и послания. Като литературен жанр тя се развива в епохата на Романтизма и Просвещението, когато рационалният момент на кореспонденцията бива обагрен със силен емоционален заряд и стремеж към саморазкриване.

Спецификата на епистоларната литература е, че ограничава възможността за развитие на сюжета, но дава простор пред героите да разкрият най-съкровените си чувства. Възможно е не цялото, а само част от литературното произведение да е написано във вид на писма.

[3] Пътепис е литературно произведение (проза), описващо пътуване до определено географско място, град, планина и др. Пътеписът е разказ от името на пътуващия човек, описващ видяното и даващ своите субективни оценки и коментари.

[4] Схолàстиката (на гръцки: σχολαστικός — академично училище) е систематична средновековна философия (9 – 15 век), чието изучаване е концентрирано в първите университети. Собствено представлява синтез между ортодоксалното християнство и логиката на Аристотел. Основава се на търсенето на взаимовръзка между вярата и знанието. Цел на схоластиката е доказване съществуването на Бог на неверниците. В този контекст, централен е проблема за универсалното отношение между частното и общото, т.е. възможно ли е индивидуалното спасение на душата или винаги есхатологията е обща.

[5] Плебеи или Плебс (на латински plebs – множество, народ) са хората, които по времето на римската Република не принадлежат към аристокрацията – патрициите (lat. patres – бащи, предци). Това са предимно селяни и занаятчии. Не са обаче и роби, които по това време били две трети от римското население. Днешното значение на думата плебс е по-скоро негативно и се отнася най-често до „простия народ“, „необразованото мнозинство“.

  1. Представители

1.1. Д-р Кръстев

1.2. Пенчо Славейков

1.3. Пейо Яворов

1.4. Петко Тодоров

  1. Общността

Формира се около сп. „Мисъл“[1], започнало да излиза през 1892 г. по идея на д-р Кръстев; през първите 8 години идеолог и съмишленик на редактора е Пенчо Славейков; в края на XIX век към тях се присъединяват П.К. Яворов и П.Ю. Тодоров; създава се литературна общност, която е център на литературния живот в България.

  1. Влияния

3.1. Шопенхауер и Ницше (немска индивидуалистична философия): волята за власт е първична движеща сила на човешкото поведение (волунтаризъм[2]).

3.2. Гюстав Льобон – величието на народите се измерва чрез тяхната нравственост.

3.3. Грос и Фолкелт (неокантианци) – необходими са систематичност и яснота на естетическото изследване.

3.4. Иполит Тен[3] – безпристрастност на критическата оценка.

3.5. Ибсен – пълноценният живот е живот според призванието.

3.6. прозата на Кнут Хамсун и Оскар Уайлд

  1. Възгледи

4.1. индивидът има право да се стреми към духовна свобода, без да се ограничава от исторически и социални фактори.

4.2. изкуството е самостойно, надделнично, надисторическо, универсално, ориентирано към висшите духовни потребности на личността.

4.3. творецът има културна функция: да бъде носител на високи идеали, съвместяващи национални и универсални ценности.

4.4. творческият акт е мистичен; фикционалният свят е светът на бъдещето.

4.5. самотата е естествено състояние на човешкия дух; познанието и духовното съвършенство се постигат чрез самовглъбяване.

4.6. чрез творчеството е възможен „живот в смъртта“ – изкуството е вечно.

4.7. литературната творба не е пряко обществено ангажирана.

4.8. литературата не бива да е с публицистичен характер.

4.9. литературата изпълнява нравствена мисия по отношение на живота.

4.10. хармония между битийно и духовно, реалистично и идеалистично.

4.11. читателят трябва да общува свободно с творбата и да намира в нея преди всичко естетическа наслада.

4.12. определящи за художествената творба са стилът, композицията и езикът.

4.13. европеизация!

4.14. българската литература трябва да се откаже от декларативността и идеологическата си обремененост; срещу политическите институции, против монархията.

4.15. природата е изява на човешки състояния.

4.16. фолклорът е източник на етични и естетически образци; чрез „националната душа“ се постига универсалното.

  1. Дебатът „млади и стари“: отричат естетическите достойнства на традиционната българска литература; стремят се да поведат българската литература по нови, адекватни на съвременността и ориентирани към бъдещето пътища.

 

[1] „Мисъл“ е литературно-обществено списание с подчертано внимание върху философията, естетиката и теорията на изкуството. От неговите страници българският читател за пръв път се запознава с редица модерни философи, естети и мислители като Фр. Ницше и А. Шопенхауер, В. Вундт и Й. Фолкелт. Представени са и по-традиционно мислещи теоретици като Иполит Тен и Ф. Брюнетиер. Сред българските сътрудници заслужава да бъде отбелязано името на Димитър Михалчев.

В „Мисъл“ се печатат също оригинални и преводни статии в областта на етиката, социологията, педагогиката, историята, религията и политиката. Прави се преглед на културния живот у нас и в чужбина.

В списание „Мисъл“ художествените преводи свидетелстват за целенасочен и прецизен подбор както по отношение на авторите, така и на българските им интерпретатори. В превод на Пенчо Славейков, д-р Кръстев, Кирил Христов, Пейо Яворов, Димитър Попов се поднасят образци от древната до модерната класика – от Софокъл и Лукиан до Бодлер, Ибсен и Метерлинк. В сравнение с някои от по-късните ни литературни издания преводната стратегия на „Мисъл“ изглежда твърде еклектична. Тук редом стоят имената на Юго и Метерлинк, на Гьоте и Едгар По. Но тази еклектика в случая е неизбежна и необходима, тъй като списанието трябва да насити значителен културен вакуум.

[2] Волунтаризъм /по лат. voluntaries ‘доброволен’/ Филос.

  1. Учение, отреждащо първостепенна роля на божествената или човешката воля.
  2. Съгласно идеологическите определения на източния марксизъм волунтаризмът е идеалистическо течение, което обявява волята за първична и решаваща сила в света. Определя се като реакционно субективно идеологическо направление във философията, което отрича обективната закономерност и необходимост в природата, като приписва на волята решаващо, първично значение (Шопенхауер, Ницше). Една от идеите на волунтаризма е, че човешките отношения трябва да се основават на доброволното сътрудничество и естествените закони, а не на политическия натиск. Алтернативни схващания на същата идея са панархизма и някои форми на анархизма, особено индивидуалистичният анархизъм.

 

[3] Иполит Адолф Тен (фр.Hippolyte Adolphe Taine) (1828–1893) френски философ, историк, писател, изкуствовед и психолог.

 

Глава първа

ТЕКСТЪТ
1. Елементи на речевата ситуация
1.1. Предмет на тема
1.2. Говорещ
1.3. Слушащ
1.4. Цел

2. Текстообразуващи езикови средства
Текстообразуващите езикови средства означават:
– предмета и темата на общуването;
– информацията за предмета по темата;
– целите на общуването;
– участниците в общуването.

Примерен текст:
Декоративните рози – около 10 000 сорта, са получени чрез продължителен отбор и селекция.
Те са разнообразни по външен вид на растението (ниски, високи, пълзящи), по аромат и особено по цвят. Биват веднъж цъфтящи (романски рози) и продържително цъфтящи (чаени, бурбонски, ремонтантни, чаенохибридни, полиантни рози). Царицата на цветята е най-предпочитана от влюбените и поетите.
Енциклопедия А-Я
Анализ на текста с оглед на текстообразуващите средства в него:
Основният предмет и важните предмети в текста се означават с номинативни вериги. Езикови средства за изграждане на номинативните вериги в текста са:
– думи (най-често съществителни), които пряко назовават предмета и се повтарят в номинативната верига (рози);
– думи и съчетания от думи, които са синоними на пряко назоваващата предмета дума – парафрази (царицата на цветята);
– местоименни форми, които замествата пряко назоваващите думи (те);
– значещи пропуски (… биват цъфтящи – пропусната е но се подразбира думата рози).
Основен предмет – означен с думата роза.
Тема – розата като декоративно растение.
Информация по темата – означена с думите и съчетанията външен вид на растението, аромат, цвят, веднъж цъфтящи, продължително цъфтящи.
Участници в общуването – не са означени.
Цел на общуването – да се предаде обективна информация за декоративните рози.

3. Цялостност и членимост на текста
Един по-дълъг текст обикновено се изгражда от повече смислови части. Сигнали за начало на нова смислова част са:
– започване на нова номинативна верига;
– промяна на предметната област;
– промяна на времето;
– промяна на мястото;
– лексикални средства с функции на сигнали (напр.: изведнъж, тогава, след това, от друга страна и т.н.).

4. Функции на текста
В зависимост от конкретния комуникативен акт текстът може да има следните функции:
– да информира слушащия;
– да поучи слушащия;
– да подтикне слушащия към действие;
– да получи от слушащия отговор на поставен въпрос;
– да изрази своята оценка и отношението си към нещо и т.н.

5. Текстовете в различните комуникативни сфери
Във всяка от комуникативните сфери – битовата сфера, сферата на научното общуване, сферата на художествената комуникация, сферата на медийното общуване, деловата сфера, се пораждат текстове, които могат да бъдат групирани според общи езикови белези. По тях текстовете от една комуникативна сфера се отличавата от текстовете от останалите комуникативни сфери.

5.1. Особености на текстовете в научната и деловата комуникация
Задължителността в тези текстове действа по отношение на:
– езиковите средства за означаване на предметите: ключовите думи в номинативната верига и за означаване на предметната област са термини – названията на строго определени понятия; обикновено не се допуска употребата на парафрази;
– употребата на глаголни форми за време: използва се обобщено сегашно, чрез което информацията се представя като общовалидна, независимо от минало, настояще и бъдеще;
– означаването на говорещия и слушащия: в научните текстове и в повечето текстове документи говорещият не се означава, тъй като информацията в тези текстове не се представя като лична; конкретен слушащ също не се означава, защото тези текстове обикновено не са насочени към един конкретен адресат. В текстове на официални обръщения, речи, декларации, наредби обаче е задължително говорещият да се означи като автор (най-често в такива случаи авторството принадлежи на определена институция); обръщенията в такива текстове пък означават адресата и дават информация за него;
– означаването на отношение и оценка: най-често поради функциите на тези текстове в тях отношение и оценка не се изразяват.

5.2 Особености на текстовете в художествената комуникация
Текстообразуващите средства в текстовете на художествената литература могат да се характеризират така:
– езикови средства за означаване на предмет и тема – срещат се както обичайни, така и неочаквани комбинации от познатите ни елементи, чрез които се изгражда номинативна верига; ключовите думи означават най-различни предметни области – реално съществуващи и фикционални;
– употребата на глаголни форми за време: използват се всички възможности на българския глагол с неговите 9 времена;
– озачаване на отправителя и получатиля на текста: авторът е свободен да избере , да означи или да не означи себе си, да означи или не друг участник в комуникативния акт. Условно можем да разделим текстовете на художествените творби на „ аз – ти”-текстове и „той”-текстове;
– означаването на отношение и оценка: авторът избира дали да изрази, или да не изрази пряко отношението и оценката си в текста.

5.3. Особености на текстовете в медийната комуникация
Може да се каже, че средствата за масово осведомяване информират, въздействайки, и въздействат, информирайки. Тези функции на медийните текстове определят и спецификата на текстообразуващите езикови средства в тях:
– от една страна, те се приближават до текстообразуващите езикови средства в текстовете на нучното и на деловото общуване, тъй като техният предмет може да бъде от всички културни области. По тази причина в медийните текстове като ключови се използват много термини;
– оценката на събитията, изразена в тях, пък ги приближава до свободата, с която се отличават езиковите употреби в текстовете на художествената литература.

НА ИЗПИТ

Прочети текстовете и реши задачите към всеки от тях:
Задачи 1 – 3
Мексико е родината на една от най-старите и загадъчни цивилизации на т.нар. олмеки, което в превод означава „каучукови хора“. Живели през второто хилядолетие пр. Хр., олмеките изчезват 1500г. преди възхода на империята на ацтеките. За цивилизацията на олмеките днес говорят множество скулптури, които са изкопани най-напред в Трес Запотес, западно от Коатцекоалкос, а по-късно в Сан Лоренцо и Ла Вента. Всички са изработени от масивни късове базалт и други здрави скали. Някои са с форма на гигантски човешки глави с тегло до 30 т. Други са масивни стели, с гравирани сцени от среща на две очевидно различни човешки раси, като нито една от тях не е индианска.
Който и да е сътворил тези изключителни произведения на изкуството, очевидно е принадлежал към изтънчена, добре организирана и технически напреднала цивилизация. Проблемът е, че от нея не е останало абсолютно нищо освен тези творби, от които могат да се направят всякакви заключения за характера и произхода на тази цивилизация. Единствено ясно е, че олмеките са се появили в Централна Америка около 1500г. пр. Хр. с напълно оформена процъфтяваща култура.

1. Според текста олмеките са живели:
а) след възхода на империята на ацтеките
б) преди повече от три хилядолетия
в) преди 1500 г.
г) едно хилядолетие преди възхода на империята на ацтеките.

2. За цивилизацията на олмеките днес може да се съди от:
а) откритите писмени паметници
б) запазени от ацтеките сведения
в) скални надписи
г) множество открити скулптури

3. Кое от твърденията не е вярно според текста?
а) цивилизацията на олмеките е била процъфтяваща
б) олмеките са обитавали Централна Америка
в) изобразените от олмеките сцени са от живота на индианците
г) гравираните от олмеките сцени изобразяват две различни човешки раси.

Задачи 4 – 7
За англичаните от ХVІ в. мястото на човека сред елементите на сътворението и отношението между тях и създателя-Бог – обяснява науката за космоса. Според нея в безкрайните пространства, където живеят Богът и праведните души, съществува огромно кълбо, разделено на осем сфери. В центъра на кълбото се намира Земята. Сферите се движат около нея и шумът от това въртене, който не може да бъде чут от обикновените хора ( или става осезаем в благословени, просветляващи мигове), се нарича „musica mundana”. Тази музика е израз на световната, висшата, духовната хармония. Инструменталната музика, която човекът чува, е именно нейно отражение. По посока на земната хармония представата на англичаните от ХVІ в. изразява един строго йерархизиран, непроменлив свят, в който свое място имат физическите измерения и душите. Най-ниското равнище в него заемат минералите, които нямат душа. След това идва ред на растенията. Тяхната душа е вегетативна, т.е. управлява само растежа и разпространението им. Животните и тяхната анималистична душа предхождат четвъртото равнище (четири са и основните елементи, от които е изграден светът – земя, вода, огън, въздух) – тази на човека и неговата рационална душа. Последната е устремена към духовете от небесната сфера и това прави човека нещо средно между животно и ангел. От друга гледна точка – като възел, който събира материя (тяло) и дух (душа) – човекът е образ на космоса (микрокосмос). Подредбата засяга и социалния свят. Кралят е наместник на Бога. Неговата справедливост е образ на божественото – той е гарант на земния ред (убийството му може да причини срутване на света). Както космосът е разделен на сфери, така и обществото се дели на класи и всяка от тях има точно определена функция. Ако хората спазват така установения ред, те ще живеят в хармония, в мир и благоденствие. Опасността произтича обаче от факта, че в хората живее тенденция към хаос. Тя се изрязява в стремежа на тялото да се наложи над душата, страстите и въображението – над разума. Стане ли това, рационалната душа вече не е насочена към вечното и е застрашено световното равновесие.

4. Коя е темата на текста?
а) научното обяснение на устройството на света
б) отношението между Космоса и човека
в) устройството на Космоса
г) възгледите на англичаните от ХVІ в. за устройството на света.

5. Кое от следните твърдения не е вярно според текста?
а) в представите на англичаните от ХVІ в. минералите и растенията нямат душа
б) както Космосът е разделен на сфери, така и обществото се дели на класи
в) човекът е единство на дух и материя
г) в представите на англичаните от ХVІ в. светът е непроменлив.

6. Според разбиранията на англичаните от ХVІ в. световното равновесие бива застрашено от:
а) стремежа на тялото да се наложи над душата
б) надделяванието на разума над страстите и въображението
в) промяната в установената йерархия на подредбата на света
г) намесата на Бог в делата на хората.

7. Кое от следните твърдения не е вярно според текста:
а) човекът има рационална душа
б) растенията имат анималистична душа
в) минералите нямат душа
г) животните имат анималистична душа.

Глава втора

ЛЕКСИКАЛНА НОРМА

1. Значение на думата. Основно и преносно значение
По-голямата част от думите в един език имат повече от едно значение. В конкретния текст обаче думата се употребява само с едно от своите значения. То зависи от другите думи, които я обкръжават в текста – от контекста на тази дума.
В основното си занчение думата означава определен предмет, признак, действие. Когато с нея назовем друг предмет, признак, действие въз основа на сходство, употребяваме думата в преносно значение.
В тълковния речник думите са представени:
– с основните си значения;
– с преносните си значения.

2. Многозначини думи
Думи, които се употребяват от говорещите един език с няколко значения, са многозначни. С кое значение се използва думата, се разбира от нейния контекст. Земята ще даде богата реколта. и Земята е планета от Слънчевата система.

Примерна задача:
Коя от думите е многозначна?
а) довод
б) казус
в) аргумент
г) проводник

3. Съотношение между звуков състав и лексикално значение при някои думи

Групи думи Звуков състав Лексикално значение Примери
Синоними Различен Близко Оптимистичен – обнадеждаващ
Антоними Различен Противоположно Оптимистичен – песимистичен
Омоними Еднакъв Различно Коса(за трева) –
коса (на глава)
Пароними Близък Различно Индианец вместо индиец

Примерна задача:
В кой ред думите са антоними?
а) съзидателен – деструктивен
б) дискредитирам – злепоставям
в) акредитирам – упълномощавам
г) презентирам – провокирам

4. Думи, означаващи родово-видови понятия
4.1. Хипераним – дума с широко значение, означаваща по-общо родово понятие; название на клас (множество) предмети (свойства, признаци), които са видови понятия спрямо това родово понятие. Съществителното име е родово понятие (хипераним) спрямо видовите понятия съществително нарицателно име и съществително собствено име.
4.2. Хипоним – дума, означаваща предмети (свойства, признаци) като елементи от даден клас (множество). Термините съществително нарицателно име и съществително собствено име са видови понятия (хипоним) спрямо родовото понятие (хипероним) съществително име.

Примерни задачи:
1. В коя от двойките думи отношението е като при епически жанр – роман?
а) епос – лирика
б) разказ – епилог
в) граматика – лексикология
г) изречение – сложоно съставно изречение

Внимание!!! За да се справиш с този тип задачи – за откриване на аналогии, следвай следните стъпки:
1. Включи думите от условието в изречение:
Романът е вид епически жанр.
2. На мястото на зададените думи постави последователно думите от всеки от отговорите:
а) Лириката е вид епос. (невярно)
б) Епилогът е вид разказ. (невярно)
в) Лексикологията е вид граматика. (невярно)
г) Сложното съставно изречение е вид изречение. (вярно)
3. Прецени в кое от получените изречения смисълът е нормален и аналогичен на смисъла на изходното изречение.

2. Попълни местата за писане така, че в двойките да се запази отношението:
великодушен – благороден
съсредоточен – ……………………
………………….. – бездушен

5. СВОБОДНИ И ФРАЗЕОЛОГИЧНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ

5.1. Свободни словосъчетания

Една дума може да се свърже с дадено множество думи, които имат нещо общо в лексикалното си значение:

Водя За ръка
За юздата
За каишката
За синджир

Във всички тези словосъчетания водя е един и същи контекст, в който глаголът има значение „правя така, че някой да върви след мене”. В тях водя може да се свърже по избор на говорещия, с която и да е от думите в множеството ръка, юзда, каишка, синджир. Изрази от този тип се наричат свободни словосъчетания.

5.2. Устойчиви словосъчетания – фразеологизми
Устойчивите словосъчетания предсавляват смислово неразчленими цялости. Тяхното значение не е равно на сбора от значения на съставящите ги думи. То се е получило по преносен път въз основа на някакъв образ. Например: сече му главата = умен е; от трън, та на глог = без промяна; след дъжд качулка = късно и т.н. Устойчиви словосъчетания от този тип се наричат фразеологизми.

Примерна задача:
Какво означава фразеологизмът дамоклев меч?
а) смъртоносно оръжие
б) голяма, постоянно надвиснала над някого опасност
в) рицарски атрибут
г) меч от закалена стомана

НА ИЗПИТ

1. В кое изречение има прилагателно име, употребено в преносно значение:
а) В музея са изложили Тракийското златно съкровище.
б) Майстор Кольо Фичето е имал златни ръце.
в) Подариха й красив златен пръстен.
г) Археолозите са открили старинни златни накити.

2. Коя от следните думи НЕ е многозночна:
а) дивак
б) плоча
в) връх
г) копър

3. В кой ред са записани синоними:
а) смел – страхлив
б) страхлив – малодушен
в) любезен – неприветлив
г) успех – поражение

4. В кой ред са записани пароними:
а) експедиция – експозиция
б) група – отбор
в) млад – стар
г) син пуловер – малък син

5. В кой ред са записани антоними:
а) умен – глупав
б) почтен – доблестен
в) умен – интелигентен
г) добър – великодушен

6. При коя двойка отношението между думите е различно от отношението между другите двойки?
а) пчели – нектар
б) пиявици – кръв
в) октопод – риба
г) заек – мишка

7. Кое от съществителните имена НЕ може да се свърже с прилагателното име делови?
а) контакт
б) връзка
в) братство
г) среща

Кои от посочените фразеологизми НЕ е синоним на останалите? (общо условие за задачи 8 – 9)

8.
а) дим да ме няма
б) обирам си крушите
в) потънаха ми гемиите
г) вдигам си чуковете
9.
а) на всяко гърне похлупак
б) вре си носа навсякъде
в) всяко чудо за три дни
г) на всяка манджа меродия

10. Този текст е откъс от езиковедска статия за фразеологизмите. За всяко празно място изберете най-уместния от изразите, записани под текста:
В нашето народно творчество има редица приказки за селския поп и слугата му. В една от тях двамата се условили да не псуват и за подсещане, че не бива да говорят (а) ……….. думи, сложили в устата си по едно камъче. Но веднъж били (б) …………… на някакво срашно безобразие. Слугата не можал да се стърпи и рекъл: „Дядо попе, (в) ………………………………”, т.е. не мога вече да се сдържам, ще изкажа възмущението си! След време тоя израз се откъсва от приказката и заживява самостоятелен живот. Може да се употребява като свободно словосъчетание в 1., 2. или 3. лице; сегашно минало или бъдеще време, а значението му (г) …………………………………… – „Няма вече да мълча, ще изкажа нещо, което не бива да се казва, ще издам някоя грижливо пазена тайна”.
а) неуместни, глупави, неприлични
б) присъстващи, очевидци, поканени
в) не издържам вече, ще изплюя камъчето, ще им отмъстя
г) се разширява, се затвърдява, се стеснява

11. Кое свободно словосъчетание съответства по смисъл на фразеологизма Оставам в сянка:
а) спасявам се от жегата
б) намирам дебела сянка
в) бивам недооценен
г) станал съм като сянка

12. Какви са подчертаните думи в изречението?
Искаш ли да се хванем на бас, че скоро той ще стане световно известен бас.
а) синоними
б) омоними
в) пароними
г) антоними

13. Коя от думите назовава човек, който проявява благородство и щедрост към другите?
а) знатен човек
б) великодушен човек
в) възпитан човек
г) любознателен човек

При коя от двойките думи отношението е същото като при посочената двойка? (Общо условие за задачи 14 и 15.)

14.
Сказуемо – глагол
а) прилагателно име – сказуемо
б) обстоятелствено пояснение – наречие
в) подлог – определение
г) съюз – предлог
15.
Глава – повест
а) разказ – роман
б) метафора – сравнение
в) стих – строфа
г) стихотворение – ода

Глава трета

ГРАМАТИЧНА НОРМА

Граматичната норма съдържа правила, които произтичат от морфологията и синтаксиса на българския книжовен език. Тези правила са свързани:
– с членуване на имена;
– с падежни форми при някои местоимения.

1. Членуване
Членуването на имената (съществителни, прилагателни, числителни) и на причастията е характерна особеност на българския език. Имената могат да бъдат членувани съобразно смисъла им в текста.

1.1. Членуване на имената от мъжки род
– С ПЪЛЕН ЧЛЕН – -ЪТ/-ЯТ;
– С КРАТЪК ЧЛЕН – -А/-Я
Имената за мъжки род имат две форми – с пълен член и с кратък член. Те се членуват с пълен и кратък член според употребата на имената от м.р. като части на изречението.

Примерна задача:
В кое от изреченията е допусната грешка при членуване:
а) Човекът/а се отличава от другите живи същества по разумът/а си.
б) Разумът/а отличава човекът/а от другите живи същества.
в) Добрият/а човек обича ближният/я.
г) Ближният/я е като брат за добрият/я човек.

НАЧИН ЗА ПРОВЕРКА: Постави той или него пред членувания израз: Ако смисълът на изречението се запазва, когато прибавиш той, пиши пълен член – -ът/-ят:
(Той) Човекът се отличава от другите живи същества …
(Той) Добрият човек обича …
Ако смисълът на изречението се запазва, когато прибавиш него, пиши кратък член –
-а/-я:
Срещнах (него) рибаря.
Срещнах (него) стария рибар.
Ако членуваният израз започва с предлог (в, на, пред, зад, под, върху, към и др.), винаги пиши кратък член – -а/-я:
… за добрия човек …
… по разума …

1.2. Членуване на собствени имена
В българския език собствените имена обикновено не се членуват, тъй като те назовават единични лица и предмети, напълно определени от действителността, т.е. имената ги индивидуализират. От общото правило правят изключение някои лични имена на -а – Савата, умалителните имена – Мичето, Марето, както и прозвищата. Прозвища на хора, които са членувани, са винаги с кратък член – -а/-я: Левака, Моканина, Доктора, Сокола…
В речевата практика обаче се срещат случаи, в които неправилно не се членуват сложни названия на институции и единични обекти, напр. Тя работи в Българска национална телевизия. Това се дължи на отнасянето им към същинските собствени имена, а те, както стана дума, по принцип не се членуват. Въпреки че играят ролята на собствени имена обаче, тези названия трябва да се членуват за изразяване на определеност (Българската нацианална телевизия е само една). Затова е правилно: Българската национална телевизия, Софийският университет.
Имената на населените места и географските обекти са собствени местни имена и те по принцип не се членуват, но при названията предимно на реки и планини, когато са в множествено число или в мъжки род, единствено число, се използвот и членувани форми – Дунавът, Искърът, Родопите, Алпите и т. н.
Няколко определения могат да се съгласуват с едно съществително име, но в различните случаи словосъчетанието може да означава:
– един предмет: напр. Българската маслодайна роза е световно известна.
– Два предмета: напр. Изучаваме българската и световната класика. В този случай в речевата практика понякога се изпуска членуването на второто съществително, което е погрешно (Изучаваме българската и световна класика)

Примерна задача:
В кое от изреченията е допусната грешка при членуването:
а) Това е наредба на Министерството на образованието.
б) Бяха разгледани гражданското и държавно отношение по въпроса.
в) Моканина е един от най-популярните Йовкови герои.
г) Българският и английският език имат членни форми.

НА ИЗПИТ

В кое от изреченията е допусната грешка при членуване (общо условие за задачи 1 – 4):

1.
а) Боли ме зъбът.
б) Извадиха ми зъбът.
в) Зъбът ми се клати.
г) Зъба ми го пломбираха.

2.
а) Пътят е вече асфалтиран.
б) Попитаха ме за пътя.
в) Пътя ми е добре познат.
г) Пътя го знам наизуст.
3.
а) Моканина потвърждава съществуването на бялата лястовичка.
б) Героят потвърждава съществуването на бялата лястовичка.
в) За героят няма друг избор – той потвърждава съществуването на бялата ляставичка.
г) Героят е измъчван от въпроса, има ли я бялата лястовичка.

4.
а) В съзнанието му изплува образът на Балкана.
б) Дунава се синее величествено.
в) Именно най-младия избраха за състезател на годината.
г) Състезанието преодоля най-успешно най-младият състезател.

В кое от изреченията не е допусната грешка при членуване (общо условие за задачи 6-8):
6.
а) Първият космонавт полита в Космоса в средата на миналия век.
б) Космоса приема първия космонавт в средата на миналия век.
в) Първият космонавт полита в Космоса в средата на миналият век.
г) Космоса приема първият космонавт в средата на миналия век.

7.
а) Естествения съюз между човека и природата е най-сигурния път към щастливия утрешен ден на планетата.
б) Естественият съюз между човека и природата е най-сигурния път към щастливия утрешен ден на планетата.
в) Естествения съюз между човека и природата е най-сигурния път към щастливият утрешен ден на планетата.
г) Естественият съюз между човека и природата е най-сигурният път към щастливия утрешен ден на планетата.

8.
а) Вазов е първия творец в нашия литературен канон, който започва съграждането на българския национален пантеон на героите.
б) Вазов е първият творец в нашия литературен канон, който започва съграждането на българският национален пантеон на героите.
в) Вазов е първият творец в нашия литературен канон, който започва съграждането на българския национален пантеон на героите.
г) Вазов е първият творец в нашият литературен канон, който започва съграждането на българския национален пантеон на героите.

9.
а) Българска национална телевизия обявява конкурс за говорител.
б) Българската народна банка отпуска кредити.
в) Концертът ще започне в Националния дворец на културата.
г) Той е студент в Софийския университет.

УПОТРЕБА НА МЕСТОИМЕНИЯТА

1. КОЙ, КОГО; НИКОЙ, НИКОГО; НЯКОЙ, НЯКОГО

Кой/кого търсите?
Търсите ли някой/някого?
Никой/никого не открих.
Това е човекът, за който/когото ти говорих.

НАЧИН ЗА ПРОВЕРКА: Замести думата, за която се колебаеш, с той или него.
Ако смисълът на изречението се запазва, щом можеш да заместиш съмнителната дума:
– с той, пиши думата с –ой:
Кой (той) влезе.
Никой (той) не дойде.
Някой (той) чука.
Това е човекът, който (той) ми помогна.
– с него, пиши думата с –ого:

Кого (него) търсите?
Търсите ли някого (него)?
Никого (него) не (го) открих.
Това е човекът, за когото (него) ти говорих.

ВНИМАНИЕ!
Окончание –ого получават само думите, които заместват названия на одушевени същества. В останалите случаи окончанието винаги е -ой:
Искате ли да видите някого от кандидатите?
Искате ли да видите някой от новите ни модели телефони?

НА ИЗПИТ

В кое от изреченията е допусната граматична грешка:

1.
а) Кой ще дойде на срещата?
б) Кой още чакаме?
в) Кой е този човек?
г) Кой ще ги посрещне?
2.
а) Никой не съм канила.
б) Никой не дойде.
в) Никой няма да ме придружи.
г) Никой не ми е нужен.

3.
а) Това е човекът, който ми помогна.
б) Това е въпросът, за който те питам.
в) Това е приятелят, за който съм ти говорила.
г) Това е отговорът, който търся.

4.
а) За никой не ми е мъчно.
б) Никой не дойде.
в) Никой няма да ме придружи.
г) Никой не ми е нужен.

2. Употреба на местоименията СВОЙ, НЕГОВ
Той взе своя/неговия билет.
Те са много грижовни към своите/техните деца.

ГРАМАТИЧЕСКО ПРАВИЛО:

Принадлежност се означава с местоименните форми:
мой, моя, мое, мои (ми); свой, своя, свое, (си), свои
твой, твоя, твое,твои (ти);
негов, негова, негово, негови (му);
техен, тяхна, тяхно, техни (им)

В 1. и 2. лице, единствено и множествено число можеш да използваш и формите от лявата колона, и формите от дясната колона:
Аз обичам моята майка. и Аз обичам своята майка.
Ти обичаш твоята майка и Ти обичаш своята майка.
Ние обичаме нашите майки и Ние обичаме своите майки.
Вие обичате вашите майки и Вие обичате своите майки.

В 3. л. ед. и мн. ч. употребявай:
– свой, своя, свое, свои (си), ако предметът, за чиято принадлежност говориш, принадлежи на подлога в изречението:
Той обича своята майка. (Той е подлог; става дума за неговата собствена майка).
негов, негова, негово, негови (му);
неин, нейна, нейно, нейни (й);
наш, наше, наша, наши (ни);
ваш, ваша, ваше, ваши (ви),ако предметът, за чиято принадлежност говориш, не принадлежи на подлога в изречението:
Той (Иван) посрещна неговата (на Петър) майка. (Той) е подлог; става дума за майката на друг.)

НАЧИН НА ПРОВЕКА: Открий подлога в изречението – това е думата, която трябва да промениш по число, ако промениш по число глагола сказуемо:
Той чете. Те четат.
Провери дали предметът, чиято принадлежност искаш да означиш, принадлежи на подлога или не:
Той чете своята книга. (Ако имаш предвид, че книгата е негова собствена);
Той чете неговата книга. (Ако имаш предвид, че книгата е на друг).

НА ИЗПИТ

В кое от изреченията е допусната двусмислица:
1.
а) Вазов изразява своята любов към България, посвещавайки й най-хубавите си творби.
б) Чрез тези аргументи той доказа убедително своята оригинална теза.
в) В творбата писателят възкресява неговите спомени от собственото му детство.
г) Майките, мислейки непрекъснато за децата си, забравят грижата за самите себе си.

2.
а) Аз често мисля за моята най-добра приятелка.
б) Ти май често мислиш за твоята най-добра приятелка.
в) Тя често мисли за нейната най-добра приятелка.
г) Ти май често мислиш за своята най-добра приятелка.

3.
а) Не мога да отменя ангажиментите си.
б) Не може да отмени ангажиментите си.
в) Не може да отмени ангажиментите му.
г) Не можеш ли да отмениш ангажиментите си?

3. Употреба на съществителни след числителни имена
трима ученика/трима ученици
пет вестника/пет вестници

ГРАМАТИЧЕСКО ПРАВИЛО:
Съществителните от м.р., които означават нелица, имат:
форми за множествено число: бройни форми:
Стол столове (3) стола
Шкаф шкафове (5) шкафа
Вестник вестници (2) вестника

Съществителните от м.р., които означават лица, имат само форми за множествено число и нямат бройни форми: трима ученици (мн. ч.), а не трима ученика (бройна форма); петима войници (мн.ч.), а не петима войника (бройна форма).
ВНИМАНИЕ!
1. Освен след числително име бройна форма при имена на неодушевени предмети се употребява и след наречията колко, няколко:
Колко филма гледа тази нощ?
Гледах няколко филма.
2. Когато изречението започва с числително и следва спомагателният глагол съм, употребявай форма за множествено число, а не бройна форма:
Три са най-гледаните филми (а не филма) през този сезон.

НА ИЗПИТ

1. В кой от случаите е допусната грешка:

а) трима романисти
б) два вълка
в) петима приятеля
г) трима другари

2. В кое от изреченията е нарушено граматическо правило:
а) По пътя крачеха няколко войници.
б) Подайте ми няколко вестника.
в) Повикайте няколко ученика.
г) Край стената са наредени няколко шкафа.

4. Форми за учитвост
Вие сте поканен/поканена/Вие сте поканени
Вие сте дошъл/дошла/Вие сте дошли
ПРАВИЛО:
Във формите за учтивост местоимението винаги е в множествено число, а свързаните с него:
– прилагателни и минали страдателни причестия (на -н и -т) са в единствено число:
Вие сте добронамерен, сърдечен, искрен/добронамерена, сърдечна, искрена…
Вие сте поканен, известен, посрещнат/поканена, известена, посрещната…
– минали деятелни причастия (на -л) са в можествено число
Вие сте добре дошли…
Вие сте доловили същината…
Вие сте оказали съдействие…
(и за мъж и за жена)

НА ИЗПИТ

В кой от случаите е допусната грешка:
1.
а) Господине, Вие сте поканен.
б) Госпожо, Вие сте очаквана.
в) Господине, изглеждате подмладен.
г) Госпожо, много сте освежени.

2.
а) Госпожо, Вие сте пожелали да дойдете.
б) Господине, добре дошли.
в) Госпожо, радваме се, че сте успели да дойдете.
г) Господине, дано сте си починал от пътя.

3. Къде няма грешка:
а) Госпожо, Вие най-любезно сте била поканена да се явите пред съда.
б) Госпожо, Вие най-любезно сте била поканени да се явите пред съда.
в) Госпожо, Вие най-любезно сте били поканени да се явите пред съда.
г) Господине, Вие най-любезно сте били поканен да се явите пред съда.

4. В коя от подчертаните позиции е допусната грешка:
Господине, вие никога не сте били (а) подвеждан (б) от нас и затова, опитвайки се (в) да ни изкарате виновни, сам избирате най-погрешният (г) ход в разрешаването на проблема.

Глава четвърта

ПРАВОПИСНА НОРМА

Българският правопис има строги правила за писане на буквите, думите, изреченията. В устната реч стават промени на звуковете поради взаимното им влияние. В българския правопис обаче е прието една и съща морфема да се пише по един и същи начин, въпреки че в различни думи поради позициите си в тях тя може да се произнася по различен начин.

Изговаряне: грат градове прегратка градина
Писане: град градове преградка градина

Грешки при писане се допускат, когато под влияние на устната реч:
– заменяме една буква с друга: патека вм. пътека
– разменяме местата на буквите: бръза вм. бърза
– изпускаме буква: мос вм. мост
– прибавяме буква: междучастие вм. междучасие

І. ЗАМЯНА НА БУКВИ

1. ЗАМЯНА НА ГЛАСНИ

1.1. Замяна на гласни в сричка без ударение
1.1.1. А/Ъ, О/У в корена на думата
ст А/Ъновище
п А/Ътуване
симвО/Улизъм
О/Умение
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Пиши буквата за този звук, който чуваш в сродна дума или в друга форма на думата, където съмнителният звук е под ударение:
ст А/Ъновище : стАна – стАновище
п А/Ътуване: пЪт – пЪтуване
симвО/Улизъм: симвОлика – симвОлизъм
О/Умение: Ум – Умение

1.1.2. А/Ъ, О/У, Е/И в представки
зА/Ъпиша
вА/Ъзкликвам
пО/Удвеждам
О/Уплашен
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Пиши буквата за този звук, който чуваш в други думи със същата представка, където тя е под ударение:
з А/Ъпиша: зАпис – зАпиша
в А/Ъзкликвам: вЪзглас – вЪзкликвам
пО/Удвеждам: пОдпис – пОдвеждам
О/Уплашен: Уплах – Уплашен
ВНИМАНИЕ! Представките в българския език се пишат винаги по един и същи начин. Запомни ги:

Представки, съдържащи А:
за-: започвам; заглеждам; залез; заник;
зад-: задграничен; задкулисен; задминавам; задгробен;
на-: натежавам; научавам; насилие; навес;
над-: надмогвам; надценявам; надпис; надлез;
раз-: развитие; разединен; разгръщам; разкрепостен.

Представки, съдържащи Ъ:
въ-: въплъщавам; въдворявам; въведение; въвличам;
въз-: възторг; възвишен; възвеличавам; възнасям;
съ-: съкровен; съзиждам; съзерцание; съединение.

Представки, съдържащи О:
до-: допълвам; довеждам; доказателство; доверие;
по-: поучавам; повествувам; повдигане; повеля;
под-: подсказвам; подтиквам; поддръжник; подбуждам;
про-: прокламирам; проучвам; проглеждане; пророчество;
от-: отгръщам; отзвучавам; отмъщение; отпор;
об-: обвързвам; обгръщам; обвивка; обзор;
о-: окуражавам; омраза; осмивам; оразличавам.

Представки, съдържащи У:
у-: уголемявам; утеха; убягвам; усмивка.

Представки, съдържащи Е:
без-: безсмъртие; безпаметен; безпримерен; безсмислица;
пре-: преписвам; превеждам; преценявам; преходност;
пред-: предлагам; предтеча; предсмъртен; предшественик.

Представки, съдържащи И:
при-: приписвам; приблизителен; приглушавам; привеждам.

ВНИМАНИЕ! В някои случаи колебания създават представките пре-; при-, които се срещат в двойки думи с еднакъв корен, но с различно значение:

преписвам – приписвам
превеждам – привеждам

1.1.3. А/Ъ в последната сричка на думата
мал А/Ък
каз А/Ъл
рек А/Ъл
вят А/Ър
някак А/Ъв
НАЧИН НА ПРОВЕРКА:
Пиши А, когато съмнителният звук се запазва в множествено число: гъвкА/Ъв: гъвкАви – гъвкАв
Пиши Ъ, когато съмнителният звук изчезва в множествено число:
мал А/Ък: малки – малЪк
рек А/Ъл: рекли – рекЪл
някак А/Ъв: някакви – някакЪв
ВНИМАНИЕ!!! Съществителните от м.р. на -ЪК се пишат с Ъ: данЪк, замЪк, пясЪк, камЪк, петЪк, отрязЪк, пламЪк

НА ИЗПИТ

Посочи думата с правописна грешка:

1.
а) пътека
б) кужух
в) студен
г) ръководител
2.
а) приказка
б) звънец
в) бонтвник
г) слушалки
3.
а) съвременен
б) савпадение
в) събитие
г) салон

4.
а) възторг
б) ваканция
в) вастание
г) вършачка

5.
а) саваршенство
б) самолет
в) саксия
г) самодива

6.
а) зъболекар
б) зъблуда
в) зърно
г) зазоряване

7.
а) унесен
б) опреквам
в) окислител
г) укорявам

8.
а) ударен
б) оловя
в) уплашен
г) огрян

9.
а) ужасен
б) умишлен
в) опорито
г) пора

10.
а) остановен
б) оставам
в) осветен
г) остарял

11.
а) усмихвам се
б) усмивам
в) успокоявам
г) установявам

12.
а) окуражавам
б) опорочавам
в) одовлетворявам
г) осведомявам

13.
а) гладък
б) косам
в) бухнал
г) литър
14.
а) мисъл
б) вятър
в) кокъл
г) малък
15.
а) мъртав
б) глупав
в) къдрав
г) пъргав

16.
а) момък
б) тромъв
в) пясък
г) блясък

17.
а) рекъл
б) казъл
в) дошъл
г) влязъл

18.
а) тръгнал
б) оказал
в) изчакал
г) донесал

2. ЗАМЯНА НА СЪГЛАСНИ

2.1. Звучн а)Беззвучна съгласна в корена на думата
скръБ/П
гняВ/Ф
бряГ/К
белеЖ/Шка
граД/Тски
сваД/Тба
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Потърси дума със същия корен или форма на думата, където съмнителният съгласен е пред гласен:
скръБ/П: скръБен – скръБ
гняВ/Ф: гнеВен – гняВ
бряГ/К:бреГове – бряГ
белеЖ/Шка: бележа – белеЖка
граД/Тски: градове – граДски
сваД/Тба: сватове – сваТба

2.2. Звучна/беззвучна съгласна в представки и в предлози
иЗ/Спитание
оТ/Дбор
поД/Тписвам
С/Зграда
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Представките и предлозите винаги се пишат по един и същи начин. Представки и предлози, които завършват на беззвучен, са само ОТ-/ ОТ и С-/С:
от-: отглеждам, отзвук, отбор; от: от вчера, от гарата
с-: сближавам, сбор, сговор; с: с внимание, с добрина
При всички останали представки и предлози крайният и съгласен е звучен.
ВНИМАНИЕ!!! Думите искам, истина, искра, история, исполин и техните сродни се пишат с ис-, което в тях е не представка, а начална част на корена.

2.3. Звучна/беззвучна съгласна в наставки
красиВ/Ф
ръкаВ/Ф
бежоВ/Ф
младеЖ/Ш
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Потърси форма на думата, където съмнителният съгласен е пред гласен:
красиВ/Ф: красиВа – красиВ
ръкаВ/Ф: ръкаВи – ръкаВ
бежоВ/Ф: бежоВи – бежоВ
младеЖ/Ш: младеЖи – младеЖ

НА ИЗПИТ

Посочи думата с правописна грешка:

1.
а) истина
б) изкрен
в) история
г) изпит
2.
а) сграда
б) сдание
в) сделка
г) сбор

3.
а) отбор
б) отглеждам
в) отзвук
г) одбрана

4.
а) възторг
б) въспявам
в) въстание
г) възглас

5.
а) колежка
б) белешка
в) смешка
г) грешка

6.
а) градски
б) флодски
в) пиратски
г) братски

7.
а) свадба
б) женитба
в) подредба
г) гонитба

8.
а) летеж
б) метеж
в) копнеш
г) келеш

3. ЗАМЯНА НА И С Й И ОБРАТНО

маЙ/Ика
шиЙ/Ика
исторЙ/И
чорбаджЙ/И
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Раздели думите на срички:
Пиши буква и, ако в съответната сричка няма друг гласен звук: и-де-и-те; (много) ге-ро-и-те; ми-ли-о-ни-те;
Пиши буква й, ако в сричката има друг гласен: (един) ге-рой; тай-на; вей-ка; стой-ност; бой-на
ВНИМАНИЕ!!!
1. В българския език няма дума, която в множествено число да се пиши в края с -Й. Ако нарушаваш това правило, проверявай числото на думите, при които е възможо да допуснеш грешка:
– за съществителните – като пред тях добавиш един, -а, -о или много: (един) конвой – (много) конвои;
– за прилагателни или местоимения – като погледнеш в кое число е думата след съмнителната: мой учебник (учебник – ед.ч.).
2. Съществителни и местоимения, които в единствено число завършват на -й, в множествено число завършват на -и:

съществителни:
герой герои
един славей много славеи
жребий жребии

местоимения:
мой мои
твой Твои
свой свои
кой човек кои хора
чий чии
някой някои
никой никои

3. Пише се:
– който, когато местоимението замества дума в единствено число:
Познавам човека, който дойде преди малко.
– които, когато местоимението замества дума в множествено число:
Познавам хората, които дойдоха преди малко.
4. Пише се:
– чийто, когато следващата дума е в единствено число:
Познавам човека, чийто доклад ще слушаме.
– чиито, когато следващата дума е в множествено число:
Познавам човека, чиито доклади ще слушаме.
5. Същствителни, които в единствено число завършват на -ия, -ея, в множествено число завършват на -ии: чорбаджия (ед.ч.) – чорбаджии (мн.ч.); епопея (ед.ч.) – епопеи (мн.ч.).

НА ИЗПИТ

Посочи думата с правописна грешка:

1.
а) герой
б) геройзъм
в) геройски
г) героичен

2.
а) воин
б) войнски
г) воината
г) войни

3.
а) Паисий
б) медии
в) елегий
г) хартии

4.
а) мой (тайни)
б) свой (човек)
в) твой (проблем)
г) свои (хора)

5.
а) нейни (грижи)
б) нейн (брат)
в) нейно (постижение)
г) неин (успех)

6.
а) (хладен) повей
б) (славни) герои
в) (печален) жребий
г) (здрави) устой

7.
а) майстор, които рисува
б) майстор, който рисува икони
в) майстори, които познавам
г) майстори, които имат златни ръце

8.
а) човек, чиито успехи са заслужени
б) човек, чийто проблем е сложен
в) хора, чиито въпрос е важен
г) хора, чиито дрехи са нови

4. ЗАМЯНА НА А С Я В ДУМИ С ЧУЖД ПРОИЗХОД

идеА/Я
идеА/Ялен
материА/Яли
материА/Я

НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Виж къде се намира съмнителното съчетание от букви и ако е в:
средата на думата, пиши -иа-, -еа -;
в края на думата, пиши -ия, ея-:

идеален – идея
материален – материя
медиатор – медия

ВАЖНО!!!
Думите християнство, християнин, християнка; плеяда, софиянец, софиянка са изключения от правилото и се пишат с -ия-. Сравни ги с: марсианец, италианец, венецианец.
Правилото не важи за думи, които не са от чужд произход: влияние, влиятелен, сияние, сияен, деяние, сеялка, сеяч, пиянство, пиян.

НА ИЗПИТ

Посочи думата с правописна грешка:

1.
а) пиано
б) пиянство
в) пияница
г) пиянист
2.
а) медиятор
б) медия
в) медиана
г) медиален
3.
а) социалист
б) христианин
в) материалист
г) колониален
4.
а) венецианец
б) сицилианец
в) италианец
г) софианец
5.
а) социален
б) патриархален
в) влиание
г) театър
6.
а) триада
б) Илиада
в) спартакиада
г) плеада.

ЗАМЯНА НА СЪЧЕТАНИЯТА ЙО, ЬО, ИО

йон/ьон/ион
район/раьон/раион
минйор/миньор/миниор
медалйон/медальон/медалион
НАЧИН НА ПРОВЕРКА:
1. В началото на думата и в началотона сричка – пиши йо-:

Йордан
ма-йор
Йовков
Пана-йот
йод
Българи-йо

2. След съгласна – ьо-:
бульон
Ганьо
жонгльор
3. Ако И и О не са в една сричка, а са едно до друго в съседни срички – пиши -ИО-:
ми-ли-он
па-ви-ли-он срв.: ма-йор (съчетанието е в една сричка)
скор-пи-он

НА ИЗПИТ
Посочи думата с правописна грешка:

1.
а) фантазьор
б) маьор
в) танцьор
г) контрольор
2.
а) Пеьо
б) Петьо
в) Пальо
г) Пеньо
3.
а) гьол
б) гьон
в) Кйолн
г) сьомга
4.
а) Лийон
б) Палма де Маьорка
в) Петьофи
г) Бьорн
5.
а) пионер
б) пьонка
в) Пинокио
г) парламентьор
6.
а) фотьойл
б) диод
в) баталион
г) милион

6. ЗАМЯНА НА ГЛАВНА С МАЛКА БУКВА И ОБРАТНО

Н/ниагара
А/африка
С/стара П/планина
В/велико Т/търново
В/възраждане
Б/българско В/възраждане

НАЧИН НА ПРОВЕРКА:
1. Помисли дали думата е собствено име – име, с което се назовава само едно определено нещо. Ако това е така, пиши главна буква:
Мария, Иванов, Ниагара, Африка
В някои случаи дали дадена дума е употребена като собствено име или не, зависи от контекста. Контекстът определя дали я пишеш с главна или с малка буква. Сравни:
Една от тези планети е Земя.
Той загуби и последната педя земя.
Трудно е да опознаем Вселената.
Любовта е неизброима вселена.
2. Собствено име може да се състои от съчетание от думи. В такъв случай:
– първата дума пиши винаги с главна буква;
– втората дума пиши също с главна буква, ако тя е собствено име:
Мала Азия, Велико Търново, Черни Вит;
Южна Африка, Гвинея Бисау, Коста Рика.
– втората (третата и т.н.) дума пиши с малка буква, ако не са съществителни собствени:
Черно море, Стара планина;
Айфелова кула, Новият свят;
Международната харта за правата на човек.

ВНИМАНИЕ!!!

1. Прилагателни, образувани от собствени имена, пиши:
– С главна буква, ако имат наставки -ов, -ев, -ин:
„Под игото“ е най-популярният Вазов роман.
Това е първата Ботева творба.
Интересно явление в този период е Багрянината поезия.
– С малка буква, ако имат наставка -ск-:
Портретът е осъществен типично по вазовски.
Стиховете звучат по ботевски твърдо.
– С две главни букви и с малко тире, ако са образувани от собствено име и презиме (фамилия) или от собствени имена като Хаджи Димитър, Крали Марко, Дон Кихот, Бай Ганьо с наставки -ов, -ев, -ин:
Бил е участник в Христо-Ботевата чета.
Ботев възпява Хаджи-Димитровия подвиг.
Така започва Бай-Ганьовото пътуване из Европа.
– С малка буква и слято, ако са образувани от собствено име и презиме (фамилия) или от собствени имена като Хаджи Димитър, Крали Марко, Бай Гньо с настанка -ск-:
Не ми допада неговото байганьовско поведение.
Това е донкихотовска позиция.
Той има кралимарковска сила.

2. Имената на исторически епохи, направления и събития пиши:
– С главна буква, когато се състоят от една дума:
Средновековие, Ренесанс, Освобождение
– С главна буква само на първата дума, когато са съчетания от думи и следващите думи са съществителни нарицателни:
Ранно средновековие, Българско възраждане, Английско просвещение.

3. Когато вместо цялото собствено име се използва само част от него, пиши тази част с главна буква:
Гърция се представя като член на Европейския съюз.
Гърция се представя като член на Съюза.

4. Титли, звания, длъжности, професии пиши с главна буква само при обръщение и адресиране:
Уважаеми господин Директор, поздравяваме Ви за наградата.
До Професор Влахов, …

5. Като израз на учтивост в официални документи пиши с главна буква местоименни те форми Вие, Ви, Вас, Ваша… :
Господин Директор, моля за Вашето разрешение…
Господин Директор, уведомяваме Ви….

НА ИЗПИТ

В кой ред е допусната грешка:

1.
а) Стара Загора
б) Златна Панега
в) Стара Планина
г) Бяла Слатина

2.
а) Черно море
б) Бургаски залив
в) Бяло поле
г) Нова загора
3.
а) Република Корея
б) Съединени Американски Щати
в) Доминиканска република
г) Кралство Испания

4.
а) Южна Африка
б) Нова Гвинея
в) Северно Море
г) Рио де Жанейро

В кой ред няма грешка:

1.
а) Кралимаркова сила
б) Кралимарковска сила
в) Крали-Маркова сила
г) крали-маркова сила
2.
а) донкихотовски
б) Дон-кихотовски
в) Дон-Кихотовски
г) дон-китовски

3.
а) Уважаеми господин президент…
б) Клубът бе поздравен от Президента…
в) Уважаеми господин Президент…
г) До президента на Футболен клуб „Левски 1914“

ІІ. ИЗПУСКАНЕ НА БУКВИ

1. ИЗПУСКАНЕ НА Н В ДУМАТА С ДВОЙНО НН
искреН/ННо
луН/ННа
свещеН/ННа
пламеН/ННо
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Потърси прилагателното в м.р., ед.ч. Ако прилагателното в м.р., ед.ч.:
– завършва на -нен-, пиши -нн-:
лунен – лунна, лунно, лунни;
пламенен – пламенна, пламенно, пламенни
– не завършва на -нен-, пиши -н-:
Искрен – искрена, искрено, искрени
обикновен – обикновена, обикновено, обикновени
ВНИМАНИЕ!!! Думата именно произлиза от именен и се пише с -нн-, въпреки че казваме именен ден.

НА ИЗПИТ

Посочи думата с правописна грешка:

1.
а) стенна
б) каменна
в) финна
г) лунна
2.
а) почтено
б) имено
в) обикновено
г) съвършено
3.
а) странност
б) почтенност
в) истинност
г) пламенност
4.
а) преданост
б) леност
в) искреност
г) съвременост

ИЗПУСКАНЕ НА Т В ДУМИ С ДВОЙНО Т

пролеТ/ТТа
свеЩ/ЩТа
младосТ/ТТа
моЩ/ЩТа
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Ако думата е съществително от женски род и завършва на
-т или -щ, при членуване пиши -тта, -щта:

една пролет

+ член -та
пролеТТа
младост младосТТа
повест повесТТа
мощ моЩТа
пещ пеЩТа

ВНИМАНИЕ!!! Съществителните от мъжки род при членуване с кратък член не получават двойно ТТ:

един мост
+ член -а моста
гост госта
лост лоста
НА ИЗПИТ

Посочете думата с правописна грешка:

1.
а) смелостта
б) дързостта
в) тоста
г) ведроста
2.
а) моста
б) госта
в) страста
г) лоста
3.
а) странноста
б) почтеността
в) машиниста
г) пламенността
4.
а) старостта
б) леноста
в) младостта
г) ръста

3. ИЗПУСКАНЕ НА Т И Д В КРАЯ НА ДУМАТА

д т т
дъжV юрисV шесV

НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Образувай формата за множествено число или друга форма на думата, където след съгласния да следва гласен:
дъжд – дъждове; юрист – юристи; шест – шести
Ако чуваш Т (Д), пиши Т (Д) и в съмнителната форма.

НА ИЗПИТ

Вкоя от следните думи е допусната правописна грешка:

1.
а) известнос
б) донос
в) словесност
г) местност
2.
а) мъст
б) гос
в) част
г) час
3.
а) фокус
б) милос
в) принос
г) синус
4.
а) невеж
б) вървеж
в) чуж
г) ламтеж

4. ИЗПУСКАНЕ НА Т В СРЕДАТА НА ДУМАТА

т т т
весVник пакосVлив спортисVка

НАЧИН НА ПРОВЕРКА:
Намери думата, от която съмнителната дума произлиза:
вестник – от вест; пакостлив – от пакост; спортистка – от спортист;
Образувай формата за множествено число на тази дума:
вест – вести; пакост – пакости; спортист – спортисти.

Ако в нея чуваш Т, пиши Т и в съмнителнта дума: весТи – вестник; пакосТи – пакостник
НА ИЗПИТ

В коя от следните думи е допусната правописна грешка:

1.
а) известност
б) добросъвестност
в) словестност
г) местност
2.
а) журналистка
б) пианистка
в) чудестно
г) волейболистка
3.
а) фокустник
б) добросъвестност
в) словесност
г) местност
4.
а) изкуственост
б) прелестно
в) радостно
г) опастност

ІІІ. СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ

1. СЛОЖНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

къща музей/къща-музей/къщамузей
вагон ресторант/вагон-ресторант/вагонресторант
бизнес център/бизнес-център/бизнесцентър
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Членувай израза, за който се съмняваш. Ако членът е:
– след първата част – пиши разделно:
къщата музей;
писателят хуманист;
мачът реванш
– след втората част – пиши полуслято (с малко тире), ако втората част пояснява първата:
вагон-ресторантът
кандидат-студентът
ВНИМАНИЕ!!!
1. Пиши слято прилагателни като:
вагонресторантски кандидатстудентски заместникдиректорски
2. Пиши слято изрази, в които първата част пояснява втората:
бизнесцентър фитнесклуб видеофилм
(център за бизнес) (клуб за фитнес) (филм за видео)

2. СЛОЖНИ ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА

светло син/светло-син/светлосин
синьо зелен/синьо-зелен/синьозелен
слабо оцветен/слабо-оцветен/слабоооцветен
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Размести двете части:
1. Ако разместването е възможно и смисълът не се променя – пиши разделно:
Холът е слабо осветен. и Холът е осветен слабо.
2. Ако разместването не е възможно или е възможно, но смисълът се променея, пиши:
– полуслято (с малко тире), ако между двете части можеш да поставиш И:
българо-руски = български и руски
черно-бял = черен и бял
физико-химичен = физичен и химичен
– слято, ако между двете части не можеш да поставиш И:
светлосин ≠ светъл и син
националноосвободителен ≠ национален и освободителен
литературноисторически ≠ литературен и исторически
ВНИМАНИЕ!!! Правописът на много чужди сложни думи се колебае между разделното, слятото и полуслятото писане. Когато се затрудняваш, най-добре е да направиш справка в правописен речник!

3. СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

от долу/отдолу
от там/оттам
по отделно/поотделно
НАЧИН НА ПРОВЕРКА
Ако съчетанието в контекста:
– има едно общо значение и едно ударение, пиши слято:
– Къде се намира бул. „Хр. Ботев“?
– Завийте надясно и ще го видите.(надясно означава посоката в действието)
– няма общо значение, пиши разделно:
– На кое от платната е спрял моторът?
– На дясното.
– Колко километра е от София до Петрохан?
– От тук до там е пет километра.
ВНИМАНИЕ!!!
1. Запомни правилния правопис (Редки са случаите, при които се пишат разделно):
– бездруго, вдясно, вляво, догоре, докога, докъде, донякъде, доскоро, досега, дотук, завинаги, засега, извън, извъгре, набързо, наведнъж, нависоко, навред, навън, нагоре, надолу, надълго, накратко, наляво, наскоро, натясно, наясно, отгоре, откъде, отпърво, отскоро, оттам, оттогава, понякога, поотделно;
вследствие, всъщност,догодина, докрай, завчас, навреме, наглед, наздраве, наистина, накуп, налице, наполовина, например, напред, насила, насреща, настрана, насън, начело, отстрана, поначало, предвид, присърце.
2. Запомни правописа на следните съчетания:
– вкъщи, но у дома;
– наум, но на глас.
3. Следните изрази се пишат разделно:
– от време на време, от край до край, от горе до долу, от къде на къде.

4. СЛОЖНИ ИМЕНА С ПЪРВА ЧАСТ ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ

две годишен/двегодишен
2-годишен/2 годишен
двадесет годишен/двадесетгодишен
двадесети пет годишен/двадесетипет годишен
ПРАВОПИСНО ПРАВИЛО:
1. Слято се пишат думи, чиято първа част са числителните:
– за числата от едно до двадесет:
един, -а, -о; две, три…девет; десет, единайсет…деветнайсет;
– за кръгли числа от двайсет до хиляда:
двайсет, трийсет…деветдесет; сто, двеста, триста…хиляда
НАПРИМЕР: едноминутно, двучасов, петстепенен, стоминутен, петстотинстранична.
2. Разделно се пишат думи, чиято първа част е друго числително – съставено от повече думи:
двайсет и две годишен, четиридесет и пет килограмов, четиристотин петдесет и три километров.
3. Ако искаш да пишеш първата част с цифри, пиши полуслято:
3-измерно, 2- корпусен, 35- килограмов.

5. СЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ НА НЕ

не може/неможе
не погален/непогален
не можещ/неможещ
не верен/неверен
не виждайки/невиждайки
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Пиши не- слято:
При думи, които могат да се членуват в текста:
Това решение е невярно. Проверка: Това е невярното решение.
Той е невярващ. Проверка: Той е невярващият.
При думи от типа на :
ненапразно, неведнъж, невинаги, невярно.
Пиши не- отделно при глаголите и деепричастията:
не мога, не искам, не трябва;
не можейки, не искайки, не пеейки.

ВНИМАНИЕ!!!
1. Не- се пише винаги слято при думи, които не се употребяват без не-:
неведение (няма дума ведение), немотия (няма дума мотия), невредим, неизбежен, недей, нехая и др.
2. Не- се пише слято в съчетание с представка до- при глаголи от типа:
недовиждам, недоглеждам, недочувам, недояждам, недописвам

НА ИЗПИТ

В кой ред има грешка?

1.
а) черно-бял
б) синьо-бял
в) бледо-розов
г) тъмночервен
2.
а) къща музей
б) кандидат студент
в) писател родолюбец
г) заместник-началник
3.
а) две годишен
б) двайсети две годишен
в) двайсетгодишен
г) две години
4.
а) вагон-ресторант
б) кандидат-студентски
в) асистент-режисьор
г) заместникдиректорски
5.
а) силно развълнуван
б) Дон-кихотовски
в) лесно изпълним
г) трудно движещ се

В кой ред няма грешка:

1.
а) отвреме – навреме
б) отвреме навреме
в) от време на време
г) отвременавреме
2.
а) немога
б) неможейки
в) нежелание
г) не предвидим
3.
а) на ляво
б) в дясно
в) напред
г) токущо
4.
а) литературно-исторически
б) физико-химически
в) национално-освободителен
г) литературно-критически

Глава пета

ПУНКТУАЦИЯ

Българската пунктуация има строги правила за писане на препинателни знаци за край на изречението, както и вътре в него. Основният принцип, на който се основава българската пунктуация, е синтактичният – препинателните знаци зависят от вида на изречението по цел на изказването и по състав. Ето защо, за да пишеш пунктуационно правилно, наложително е да можеш да анализираш изреченията:
– да различаваш простото от сложното изречение;
– еднородните, обособените и вметнатите части в простото изречение;
– простите изречения в състава на сложното изречение.

І. РАЗДЕЛЯЩА ЗАПЕТАЯ
1. РАЗДЕЛЯЩА ЗАПЕТАЯ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Разделяща запетая се пише между еднородни части – подлози, допълнения, обстоятелствени пояснения, определения, когато са свързани:
– безсъюзно;
Иван, Петър, Влади пеят.
Мисля за Иван, Петър, Влади.
Родителите на Иван, Петър, Влади дойдоха.
– Съюзно – чрез съюзите както и, но; а; ту…ту; нито…нито; дали…, или; или…, или; ли…, или:
Не мисля нито за Иван, нито за Петър, нито за Влади.
И Иван, и Петър, и Влади не работят.

НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Когато изреждаш в текста си имена на лица и предмети, на качества и на признаци, разделяй ги със запетаи:
Иван, Петър, Влади влязоха.
Дребничкият Иван, високият Петър, палавият Влади обичат да играят на топка.

ВНИМАНИЕ!!! За проверка постави между думите или словосъчетанията, които изреждаш, съюза И:
– ако изречението ти звучи смислено, пиши запетая:
Той е станал високо, стройно момче. Проверка: Той е станал високо И стройно момче.
– Ако изречението не ти звучи смислено, не пиши запетая:
Купих си хубава дамска чанта. Проверка: Купих си хубава И дамска чанта.

2. РАЗДЕЛЯЩА ЗАПЕТАЯ В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Разделяща запетая се пише между синтактично равноправни прости изречения, когато са свързани:
– безсъюзно;
Котката мяучи, кучето лае, славеят чурулика.
Слънцето се показа, огря земята, събуди селото.
– съюзно – чрез съюзите както и, но; а; ту…ту; нито…нито; дали…, или; или…, или; ли…, или:
И котката мяучи, и кучето лае, и славеят чурулика.
Нито котката мяучи, нито кучето лае, нито славеят чурулика.
Котката ли мяучи, кучето ли лае, славеят ли чурулика?
ВНИМАНИЕ!!! В едно изречение може да има два или повече пъти И или ИЛИ.
1. Пред всяко следващо И или ИЛИ пиши запетая, ако съюзът е със същата функция като педходния:
И на кино ми се ходи, и на театър също искам да отида. (И двете И свързват прости изречения в сложното – имат една и съща функция.)
Или ще отидем на кино, или ще си купим билети за театър. (И двете ИЛИ свързват прости изречения в сложното – имат една и съща функция.)
2. Пред следващо И или ИЛИ не пиши запетая, ако е с различна функция от предходния съюз:
Майка ми и баща ми дойдоха и приятелите ми също бяха на тържеството. (Първото И свързва двете части – майка ми и баща ми, в първото просто изречение, а второто И – първото и второто просто в сложно). Следователно двете И имат различни функции.
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Раздели сложното изречение на съставящите го прости. Ако всяко от тях самостоятелно запазва смисъла си, в сложното ги раздели със запетаи:
Котката мяучи, кучето лае, славеят чурулика.
Проверка: Котката мяучи. Кучето лае. Славеят чурулика.

НА ИЗПИТ

В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка? (Условие за задачи 1-2.)
1.
а) Майка ми и баща ми работят много, и затова не намират време за развлечения.
б) И майка ми, и баща ми работят много.
в) И майка ми и баща ми работят много.
г) Нито баща ми нито майка ми имат време за развлечения.

2.
а) И тя и брат й са мои добри приятели.
б) Тя и брат й са мои добри приятели, и често прекарваме времето си заедно.
в) Нито тя нито брат й имат свободно време.
г) Не познавам нито нея, нито брат й.

В кое изречение Е допусната пунктуационна грешка? (Условие за задачи 3-7.)
3.
а) Скоро гостите пристигнаха, настаниха се, оправиха си багажа.
б) Учениците дойдоха, но не влязоха в училището а най-напред се събраха в двора.
в) Заваля сняг, земята бързо побеля, комините на селските къщи запушиха.
г) Звънецът би, класната затвори дневника, но всички останаха по местата си.

4.
а) Тя е млада, талантлива, елегантна.
б) Златото взе младата тъмнокожа бегачка.
в) Това е една интересна, поучителна книга.
г) Окичиха училището със свежи, пролетни цветя.

5.
а) И момчетата, и момичетата, и техните учители останаха доволни от концерта.
б) На момчетата и момичетата концертът им хареса, но учителите им не останаха доволни.
в) Момчетата и момичетата ръкопляскаха възторжено, и учителите им не можеха да ги укротят.
г) Момчетата и момичетата най-после си тръгнаха и учителите им ги придружиха до спирката.

6.
а) Дали ще вали, или и днес ще е слънчево?
б) Няма да вали, а ще е слънчево.
в) Няма да вали, но няма и да е слънчево.
г) Ще вали ли или ще е слънчево?

7.
а) Ще уча и няма да излизам.
б) Няма да уча, но няма и да излизам.
в) Най-напред ще си науча, а след това ще изляза.
г) Дали да уча или да изляза?

ІІ. ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ

ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

ПУНКТУАЦИОННО ПРАВИЛО:
Подчинено изречение в сложното се огражда СЪС ЗАПЕТАИ:
– ако е в средата на сложното изречение (когато разкъсва главното) – със запетаи и отляво, и отдясно:
Човек, който не чете, пропуска множество възможности за познание.
Там, където няма любов, е тъжно.
– Ако е първо по ред в сложното изречение – с главна буква отляво и запетая отдясно:
Който не чете, пропуска множество възможности за познание.
Където няма любов, е тъжно.
– Ако е последно по ред в сложното изречение – със запетая отляво и точка отдясно:
Множество възможности за познание пропуска човекът, който не чете.
Тъжно е там, където няма любов.

НАЧИН ЗА ПРОВЕРКА: Открий началото и края на подчиненото изречение.
Началото ще разпознаеш по съюза или съюзната дума, с които подчиненото изречение започва. Затова запомни най-често употребяваните съюзи и съюзни думи:
– който (-ято, -ето, -ито), чийто (-ято, -ето, -ито);
– че, тъй че, макар че, въпреки че;
– да; за да ; без да, макар да;
– ако, ако и да;
– къде, кога, как, защо, колко, какъв, чий, дали;
– където, когато, както, защото, колкото;
– като, тъй като.
Края ще разпознаеш:
– по интонацията, която обикновено се повишава в края на подчиненото изречение;
– по паузата, която обикновено правиш след подчиненото изречение.

ВНИМАНИЕ!!!

1. Никога не поставяй запетая между частите на съюзите тъй че, макар че, въпреки че: Тя ще дойде, макар че има много работа.
2. Пред съюзите да, къде, кога, как, защо, колко, какъв, чий дали не се пише запетая:
Накараха го ×да изчисти стаята.
Попитаха го ×къде живее.
×чий е ключът.
Запетая пред тези съюзи се пише, ако подчиненото изречение, което те въвеждат, пояснява съществително (или местоимението това), стоящо непосредствено преди началото на подчиненото:
Зададоха му въпроса , как е дошъл.
къде живее.
Попитаха го това , дали да дойде.
чий е ключът.

3. Запетая не се пише пред подчинено изречение, ако пред съюза, който го въвежда, стоят думи от рода на : само, тъкмо, точно, даже, дори, особено, именно, предимно:

Тя говори увлекателно× само×
когато е в компания.

тъкмо×
дори×

НА ИЗПИТ

В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка? (Условие за задачи 1.5.)
1.
а) Усмихнатата жена учтиво поздрави.
б) Жената,която се усмихваше, учтиво поздрави.
в) Жената се усмихна и учтиво поздрави.
г) Жената, която се усмихна учтиво поздрави.

2.
а) Тя не се смути въпреки, че беше виновна.
б) Въпреки че беше виновна, тя не се смути.
в) Тя не се смути, въпреки че беше виновна.
г) Тя, въпреки че беше виновна, не се смути.

3.
а) Момичето, което ще дойде е моя приятелка.
б) Скоро ще дойде лятото, ще забравим училището и ще се отдадем на игри.
в) Когато дойде ваканцията, ще ни бъде мъчно за училище.
г) През лятото ни чака игра, а на есен отново ще ни посрещне училището.
4.
а) Уча само, когато ще ме изпитват.
б) Когато ни предстои контролна уча по цял ден.
в) Във времето, когато почивам, слушам музика.
г) Докато почивам, слушам музика.

5.
а) Разбираме се много добре макар, че той е доста по-възрастен.
б) Макар че той е много по-възрастен, разбираме се добре.
в) Той, макар че е много по-възрастен, чудесно ме разбира.
г) С него се разбираме добре, макар че той е много по-възрастен.

В кое от изреченията няма пунктуационна грешка? (Условие за задачи 6-7.)
6.
а) Нужен е кураж, за да кажеш истината.
б) За да кажеш истината е нужен кураж.
в) Да кажеш истината се иска кураж.
г) Когато истината е неприятна, се иска кураж за да я приемеш.

7.
а) Дори, когато съм с много приятели, се чувствам самотна.
б) Добре се чувствам само когато съм с много приятели.
в) Когато съм в шумна компания никой не ме забелязва.
г) Там, където е тя винаги е весело.

8. В кое от изреченията има пунктуационна грешка?
а) Сещам се за него само когато си припомням детството.
б) Срещнахме се още, когато бяхме деца.
в) Дори когато съм сама, не преставам да усещам присъствието му.
г) Точно когато влизаше, забеляза тичащата жена.

9. В кое изречение запетаите са поставени правилно?
а) Спрях пред къщата, прозорците, на която подсказваха, че в нея отдавна никой не живее.
б) Спрях пред къщата, прозорците на която подсказваха, че в нея отдавна никой не живее.
в) Спрях пред къщата прозорците, на която подсказваха, че в нея отдавна никой не живее.
г) Спрях пред къщата прозорците на която подсказваха, че в нея отдавна никой не живее.

2. ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ ПРИ ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ
2.1. ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ ПРИ ОБОСОБЕНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ

В изречението Лиричните и горестни послания на поета въздействат силно изразът лиричните и горестни е определение (пояснява съществителното послания).
В изречението Посланията на поета, лирични и горестни, въздействат силно изразът лиричните и горестни става обособено определение.
ПУНКТУАЦИОННО ПРАВИЛО: Обособеното определение винаги се отделя от съществителното, което пояснява, със запетаи.
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Обособените определения:
– са „подвижни“ в изречението – могат да стоят и пред, и след поясняваното съществително:
Посланията на поета, лирични и горестни, въздействат силно.
Лирични и горестни, посланията на поета въздействат силно.
– Обикновено не са членувани – членът „отива“ на постоянното съществително. Сравни:
Посланията на поета, лирични и горестни…
Лиричните и горестни послания…
– приличат на съкратени подчинени определителни изречения – могат лесно да се разширяват, като пред тях се добави който е, която е…, които са:
Посланията на поета, лирични и горестни, въздействат силно.
Посланията на поета, които са лирични и горестни, въздействат силно.
– често започват с причастие – нелична глаголна форма на -щ, -л, -н/-т:
Лирическият глас, жадуващ за един друг свят, често е скръбен.
Лирическият глас, жадувал за един друг свят, често е скръбен.
Лирическият глас, примамен от идеята за един друг свят, често е скръбен.

2.2. ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ ПРИ ОБОСОБЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВЕНИ ПОЯСНЕНИЯ

Обособените обстоятелствени пояснения са два типа:
– деепричастни изрази:
Поетът, създавайки своите философски поеми, развива нова концепция за изкуството.
– Второто от две обстоятелствени пояснения от един и същ вид (за време, за място, за начин, за количество), като второто пояснява първото:
По-надолу, в края на поемата, той заговорва за града.
Тогава, две години по-късно, той създава друга творба.
По-бавно, с много повече поправки, поетът постига по-съвършен текст.
ПУНКТУАЦИОННО ПРАВИЛО: Обособените обстоятелствени пояснения се ограждата със запетаи:
Мислейки за него, тя не чу звънеца.
Лъвът, надавайки страховит рев, скочи напред.
НАЧИН НА ПРОВЕРКА: Ако в изречението видиш израз, в който има дума, на -айки (слушайки) и -ейки (мечтаейки), огради израза със запетаи.
Обособените обстоятелствени пояснения от този тип можеш да заменяш с подчинени обстоятелствени изречения, въведени със съюза като:
Поетът, създавайки своите философски поеми,…
Поетът, като създава своите философски поеми,…
Дискутирайки, Славейков…
Като дискутира, Славейков…
Ако в изречението видиш два израза, които означават едно и също обстоятелство:
– време (…сутринта, към пет часа,…);
– място (…долу, под стълбите,…);
– начин (…по този маниер, с много усилия, …),
и вторият конкретизира първия, огради втория израз със запетаи.

НА ИЗПИТ

В кое изречение има пунктуационна грешка? (Условие за задачи 1-3.)
1.
а) Съдбата на хората, чакащи щастието наготово е тъжна.
б) Хората, чакащи щастието наготово, имат тъжна съдба.
в) Тъжна е съдбата на хората, чакащи щастието наготово.
г) Чакащите наготово щастието си имат тъжна съдба.

2.
а) Събуден от шума човекът скочи уплашено.
б) Събуденият от шума човек скочи уплашено.
в) Човекът, който бе събуден от шума, скочи уплашено.
г) Човекът скочи уплашено, събуден от шума..

3.
а) През първата половина на двайсети век се появяват много поетически таланти.
б) По-късно, през първата половина на двайсети век, се появяват много поетически таланти.
в) През първата половина на двайсети век, се появяват много поетически таланти.
г) Първата половина на двайсети век е време, когато се появяват много поетически таланти.

4. В кое от изреченията НЯМА пунктуационна грешка:
а) Тичайки към колата тя не забеляза вървящия към нея мъж.
б) Там, в долния край на селото, се намира неговата къща.
в) Стигнахме до къщата намираща се в края на селото.
г) Вярващите в доброто хора, са щастливи.

3. ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ ПРИ ВМЕТНАТИ ЧАСТИ

Следните думи и фрази са вметнати части:

а) Обръщения и междуметия:
Уважаема госпожо, здравейте; Добре дошли, уважаеми господине, при нас; О-о, здравейте; Ау-у-у, колко си пораснала!
б) Вметнати части – глаголни изрази:
да кажем, надявам се, изглежда, тъй да се каже
в) Вметнати части – изрази, с които една мисъл се противопоставя или разграничава от друга:
напротив, обратното, от една страна, от друга страна
г) Уточняващи изрази:
обаче, например, според мене, по мое мнение, може би, наистина, вероятно, по всяка вероятност, като че ли, всъщност.

ПУНКТУАЦИОННО ПРАВИЛО: Вметнатите части се ограждат със запетаи.

ВНИМАНИЕ!
1. Не се пише запетая при вметнатите изрази от група г). Те се употребяват много често и затова трябва да ги запомним.
2. Когато вметнатата част стои след съчинителен съюз (и, а, но), между тях не се пише запетая:
От една страна, тя е права, но × от друга – не.

НА ИЗПИТ

1. В кое от изреченията НЕ е допусната пунктуационна грешка?
а) От една страна тази ситуация е безспорна, но от друга е сложна.
б) От една страна тази ситуация е безспорна, но от друга – е сложна.
в) От една страна, тази ситуация е безспорна, но от друга, е сложна.
г) От една страна, тази ситуация е безспорна, но от друга е сложна.

2. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
а) Разбира се, никога не е късно да успееш.
б) Разбира се никога не е късно да успееш.
в) Никога, разбира се, не е късно да успееш.
г) Никога не е късно да успееш, разбира се.

3. В кое от следващите изречения обаче не е вметната дума, а съюз?
а) Тя обаче се разсърди от предложението му.
б) Той я покани, обаче тя му е сърдита.
в) Предложението обаче не му хареса.
г) Поканата му обаче я разсърди.

4. В кое от изреченията НЯМА пунктуационна грешка:
а) Разбира се може да се отбележи успехът й в последното състезание.
б) Както казах може да се отбележи успехът й в последното състезание.
в) Може например да се отбележи успехът й в последното състезание.
г) Успехът й в последното състезание, разбира се е голям.

ІІІ. УПОТРЕБА НА КАВИЧКИ

1. КАВИЧКИ ПРИ НАЗВАНИЯ

ПУНКТУАЦИОННО ПРАВИЛО:
1. Кавички се пишат при названия на:
– административно-делови обекти: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, хотел „Хилтън“, театър „Сълза и смях“, ресторант „Кошарите“;
– улици, квартали, булеварди, жилищни комплекси на населени места: улица „Иван Вазов“, булевард „Александър Стамболийски“;
– вестници, радиостанции, телевизионни канали, заглавия на книги и на други произведения на изкуството: вестник „Труд“, радио „Тангра“;
– търговски марки на стоки за бита: хляб „Стара Загора“, шоколад „Милка“, автомобил „Мерцедес“.
2. При иронично или преносно употребени думи и изрази:
Тя е „истинска звезда“. (иронично)
Той „изгрява“ на сцената съвсем млад. (преносно)

2. КАВИЧКИ ПРИ ЦИТИРАНЕ

Цитирането е дословно включване на чужда реч в своя текст. Цитатът може да е дума, словосъчетание, част от текст. Цитатът може:
– да стане част от твое изречение в текста:
Бездомникът си спомня и бленува за „тихия двор“, за „белоцветните вишни“, но в същото време има съзнанието, че е „заключеник в мрачен затвор“.
– Да бъде отделен като самостоятелна част на нов ред:
В края на творбата лирическият глас зазвучава отново безнадеждно:
… сън е бил, сън е бил тихият двор,
сън са били белоцветните вишни!

ПУНКТУАЦИОННО ПРАВИЛО:
1. Ако цитатът се състои от едно или повече изречения, оформя се по следния начин: след авторсаката реч се пише двоеточие, а цитатът се поставя след двоеточието с кавички:
За специфичното в мита Ернст Касирер казва: „Митът съчетава теоретичния елемент с елемент на художественото творчество. Това, което най-напред ни поразява, е неговото близко родство с поезията.“

2. Ако цитатът е включен в авторско изречение от текста, той се огражда в кавички и се пише с малка или с главна буква в зависимост от това, как цитираният израз е написан в оригиналния текст:
Повратна точка в гръцката култура и гръцката мисъл е било времето, когато Платон интерпретира максимата „Познай себе си“в един напълно нов смисъл.
Паскал стига до необходимостта да направи разграничение между „геометрическия разум“ и „проницателния, или фин разум.“
3. Ако цитатът е разкъсан от авторска реч, тя се огражда с тирета или запетаи, а цитатът е в кавички:
„ Всушайте се не в мен – пише Хераклит, – а в Словото, което вещае, че всички неща са едно.“
или:
„Вслушайте се не в мен, пише Хераклит, а в Словото, което вещае, че всички неща са едно.“
4. Ако авторската реч е след цитата, пред нея се пише тире или запетая, а цитатът е в кавички:
„Вслушайте се не в мен, а в Словото, което вещае, че всички неща са в едн.“ – пише Хераклит.
Или:
„Вслушайте се не в мен, а в Словото, което вещае, че всички неща са едно.“, пише Хераклит.

ВНИМАНИЕ!!!
1. Изпусната част от циитрания текст се означава с многоточие:
Той казва: „Митическият свят винаги остава един тъмен, необятен океан без граници и без размер, където измеренията на света се загубват във времето и пространството.“
За митическия свят той е категоричен, че „…винаги остава един тъмен, необятен океан, без граници и без размер, където измеренията на света се загубват във времето и пространството.“
Той казва: „Митическият свят винаги остава… океан, без граници и без размер, където измеренията на света се загубват във времето и пространството.“
Той казва: „Митическият свят винаги остава един тъмен, необятен океан, без граници и без размер…“

2. Не е необходимо да се поставят кавички, когато цитатът:
– е набран с друг шрифт:
Магията е трябвало да рухне, за да възникне религията. Човекът е разбрал, че е взел за причини неща, които не са причини. Той дърпал конците, за които не било вързано нищо. Тъкмо в отчаянието си от магията човекът е намерил религията.
– е на нов ред и се състои от няколко изречения (Най-често така се цитират откъси от стихотворни творби.):

За изкуството Шекспир говори в V действие на „Сън в лятна нощ“

Да, тези луди, влюбени, поетически
са цели от приумици излети.
Един – това е лудият – измисля
страшилища, каквито няма в ада.
Побъркан също, влюбеният вижда
в грозницата си чара ана Елена.
Поетът пък във трескав унес мята
очи между небето и земята…

НА ИЗПИТ

1. В кой ред кавичките са поставени НЕПРАВИЛНО?
а) ресторант „Сивият кон“
б) местността „Ждрелото“
в) град Горна Оряховица
г) улица „Черно море“

2. В кой ред изразът е написан правилно?
а) „къща музей Христо Ботев“
б) завод „Витоша“
в) „Витоша“ планина
г) булевард Христо Ботев

3. В кой от случаите цитатът е правилен?
а) „Ни лъх не лъхва над поляна,
не трепва лист по дървеса,
оглежда ведър лик небето
в море от бисерна роса.“
б) „в гърдите ми се борят две души:
душата на демон и ангел“
в) „аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скромен лик склонила“
г) „Епопея тъмна, непозната нам,
епопея пълна с геройство и срам!“

4. В кой от случаите цитирането НЕ е правилно:
а) В „Пиянството на един народ“ Вазов прави констатацията, че „българският национален дух никога не се е вдигал до такава висота и надали ще се вдигне друг път“.
б) Вазов описва д-р Соколов като „млад човек на 28 години, левент, с лъскава руса коса, синеок, с открито простодушно лице; с нрав буен, чудак и лекомислен“.
в) Последната глава на „Под игото“ – „Гибел“, съвсем кратко, но затова пък наистина изключително силно говори за краха на надеждите и ентусиазма:
С дивашки викове сганта дойде в града. Той беше по-пуст и по-мълчалив от едно парясано гробище…
Само един човек се мяркаше там като един призрак.
Той беше Мунчо…
Обесиха го на касапницата.
Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.
г) Финалният епизод кара читателя да си припомни думите на Марко от главата „Новата молитва на Марка“: „Лудите, лудите – те да са живи!…“

ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВИТЕ ЗАДАЧИ
Глава първа: ТЕКСТЪТ
1.б, 2.г, 3.в, 4.г, 5.а, 6.а, 7.б, 8.в, 9.а, 10.г, 11.г, 12.б, 13.б, 14.в, 15.г, 16.г, 17.г, 18.в, 19.а, 20.б, 21.а, 22.г, 23.в, 24.г, 25.г, 26.б, 27.в

Глава втора: ЛЕКСИКАЛНА НОРМА
1.б, 2.г, 3.б, 4.а, 5.а, 6.г, 7.в, 8.в, 9.в, 10.а) неприлични, б) очевидци, в) ще изплюе камъчето, г) се разширява, 11.в, 12.б, 13.б, 14.б, 15.в

Глава трета: ГРАМАТИЧНА НОРМА
ЧЛЕНУВАНЕ
1.б, 2.в, 3.в, 4.б, 5.а, 6.а, 7.г, 8.в, 9.а

УПОТРЕБА НА МЕСТОИМЕНИЯТА КОЙ, КОГО; НИКОЙ НИКОГО; НЯКОЙ, НЯКОГО
1.б, 2.а, 3.в, 4.а

УПОТРЕБА НА МЕСТОИМЕНИЯТА СВОЙ, НЕГОВ
1.в, 2.в, 3.в

УПОТРЕБА НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ СЛЕД ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА
1.в, 2.в

ФОРМИ ЗА УЧТИВОСТ
1.г, 2.г, 3.г, 4.г

Глава четвърта:ПРАВОПИСНА НОРМА
І. ЗАМЯНА НА БУКВИ
1. ЗАМЯНА НА ГЛАСНИ
1.б, 2.в, 3.б, 4.в, 5.а, 6.б, 7.б, 8.б, 9.в, 10.а 11.б, 12.в, 13.б, 14.в, 15.а, 16.б, 17.б, 18.г

2. ЗАМЯНА НА СЪГЛАСНИ
1.б, 2.б, 3.г, 4.б, 5.б, 6.б, 7.а, 8.в

3. ЗАМЯНА НА И С Й И ОБРАТНОТО
1.б, 2.в, 3.в, 4.а, 5.б, 6.г, 7.а, 8.в

4. ЗАМЯНА НА А С Я В ДУМИ С ЧУЖД ПРОИЗХОД
1.г, 2.а, 3.б, 4.г, 5.в, 6.г

5. ЗАМЯНА НА СЪЧЕТАНИЯТА ЙО,ЬО,ИО
1.б, 2.а, 3.в, 4.б, 5.б, 6.в

6. ЗАМЯНА НА ГЛАВНА С МАЛКА БУКВА И ОБРАТНО
1.в, 2.г, 3.б, 4.в, 5.в, 6.а, 7.в

ІІ. ИЗПУСКАНЕ НА БУКВИ
1. ИЗПУСКАНЕ НА Н В ДУМИ С ДВОЙНО Н
1.в, 2.б, 3.б, 4.г

2. ИЗПУСКАНЕ НА Т В ДУМИ С ДВОЙНО Т
1.г, 2.в, 3.а, 4.б

3. ИЗПУСКАНЕ НА Т И Д В КРАЯ НА ДУМАТА
1.а, 2.б, 3.б, 4.в

4. ИЗПУСКАНЕ НА Т В СРЕДАТА НА ДУМАТА
1.в, 2.в, 3.а, 4.г

ІІІ. СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ
1.в, 2.б, 3.а, 4.б, 5.б, 6.в, 7.в, 8.в, 9.б, 10.в

Глава пета: ПУНКТУАЦИЯ
І. РАЗДЕЛЯЩА ЗАПЕТАЯ
1.б, 2.г, 3.б, 4.г, 5.в, 6.г, 7.г

ІІ. ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ
ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
1.г, 2.а, 3.а, 4.б, 5.а, 6.а, 7.б, 8.б, 9.б

ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ ПРИ ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ
1.а, 2.а, 3.в, 4.б

ОГРАЖДАЩИ ЗАПЕТАИ ПРИ ВМЕТНАТИ ЧАСТИ
1.в, 2.б, 3.б, 4.в

ІІІ. УПОТРЕБА НА КАВИЧКИ
1.б, 2.б, 3.г, 4.г

I. Вид на изпита
Изпитът е писмен и анонимен.
II. Учебно съдържание
1. Български език
• Текстът и социокултурният контекст
• Текстът в публичното общуване. Сфери на научната, медийната, гражданската, институционалната и художествената комуникация
• Тематично и смислово членене на текста. Извличане на информация от текста
• Функции на езиковите средства за изграждане на текста
• Отношения между езиковите единици от различните езикови равнища
• Задължителност и избор на структура и композиция на текста съобразно предмета на общуване и предназначението на текста
• Задължителност и избор на езикови средства съобразно условията на общуване в различни комуникативни ситуации
• Лексикална и граматична норма. Системни езикови правила
• Правописна и пунктуационна норма. Конвенционални езикови правила
• Създаване на аргументативен текст.
2. Литература
2.1. Автори и произведения:
• Христо Ботев
поезия: „Майце си“, „Към брата си“, „Елегия“, „Борба“, „До моето първо либе“, „На прощаване“, „Хаджи Димитър“, „Моята молитва“, „Обесването на Васил Левски“
• Иван Вазов
поезия: „Българският език“, „Отечество любезно“, „При Рилския манастир“, „Елате ни вижте“, „Линее нашто поколение“, „Епопея на забравените“ – „Левски“, „Паисий“, „Кочо“, „Опълченците на Шипка“; разказът „Дядо Йоцо гледа“; повестта „Чичовци“; романът „Под игото“
• Алеко Константинов
фейлетонът „Разни хора, разни идеали“; книгата „Бай Ганьо“
• Пенчо Славейков
поезия: „Cis moll“, „Ни лъх не дъхва над полени“, „Спи езерото; белостволи буки“, „Самотен гроб в самотен кът“; поемата „Ралица“
• Пейо Яворов
поезия: „Градушка“, „Заточеници“, „Ще бъдеш в бяло“, „Две хубави очи“, „Стон“, „Две души“, „Сенки“, „Песента на човека“, „Маска“
• Елин Пелин
разкази: „Ветрената мелница“, „Косачи“, „Задушница“, „Мечтатели“, „На оня свят“, „Андрешко“, „Чорба от греховете на отец Никодим“, „Занемелите камбани“; повестта „Гераците“
• Димчо Дебелянов
поезия: „Черна песен“, „Пловдив“, „Да се завърнеш…“, „Помниш ли, помниш ли…“, „Спи градът“, „Миг“, „Един убит“, „Сиротна песен“, „Тиха победа“
• Христо Смирненски
поезия: „Да бъде ден!“, „Ний“, „Йохан“, „Юноша“, „Стария музикант“, „Цветарка“, „Зимни вечери“
• Гео Милев
поемата „Септември“
• Атанас Далчев
поезия: „Прозорец“, „Болница“, „Стаята“, „Къщата“, „Повест“, „Книгите“, „Камък“, „Дяволско“
• Елисавета Багряна
поезия: „Кукувица“, „Стихии“, „Потомка“, „Вечната“
• Йордан Йовков
разкази: „Песента на колелетата“, „Последна радост“, „Шибил“, „През чумавото“, „Индже“, „Албена“, „Другоселец“, „Серафим“
• Никола Вапцаров
поезия: „Вяра“, „Писмо“(„Ти помниш ли…“), „Песен за човека“, „Сън“, „История“, „Завод“, „Кино“, „Прощално“, „Борбата е безмилостно жестока…“
• Димитър Димов
романът „Тютюн“
• Димитър Талев
романът „Железният светилник“.
2.2. Знания за строежа и функционирането на художествената творба
• Художествена условност (фолклор, литература)
• Особености на условния изобразен свят (време и пространство, литературен герой, видове литературни герои, конфликт)
• Строеж на художествената творба (заглавие, мото, сюжет, фабула, композиция, елементи на композицията, основна идея)
• Комуникативен строеж на художествената творба (автор, читател, повествовател, лирически герой)
• Въздействие на художествената творба (типове отношения автор – герой и читател)
• Жанрова система на литературата (художествен жанр, епос, лирика, драма, роман, повест, разказ, фейлетон, сатира, ода, елегия, балада, сонет, лирическа миниатюра, поема, драма)
• Организация на художествената реч (проза, стих, стихова организация; тропи – метафора, метонимия, символ, алегория; фигури – сравнение, епитет, хипербола, литота, антоними, оксиморон, парадокс, гротеска).
III. Оценявани компетентности
1. Езикови компетентности:
• Умее да възприема смисли от текстове с различни съдържателни, функционални и езикови особености и да обработва получената информация в съответствие с поставената задача
• Умее да изгражда цялостен и завършен текст, който отговаря на изискванията за нормативна правилност и комуникативна целесъобразност
• Умее да подбира и да съчетава езикови средства, като се съобразява с предмета на общуване и с конкретната комуникативна задача
• Умее да подбира и да съчетава езикови средства със стилов белег, предпочитани при общуване в различни функционални сфери
• Владее и умее да прилага лексикалната норма на съвременния български книжовен език
• Владее и умее да прилага граматичната норма на съвременния български книжовен език
• Владее и умее да прилага правописната норма на съвременния български книжовен език
• Владее и умее да прилага пунктуационната норма на съвременния български книжовен език.
2. Литературни компетентности:
• Разбира условния характер на художествената литература
• Познава посочените автори и творби и свързаните с тях процеси в българската литературна история
• Притежава знания за строежа и функционирането на художествената творба
• Интерпретира художествения смисъл от конкретен литературен текст.
IV. Формат на изпита
Държавният зрелостен изпит включва 41 задачи:
1. 40 тестови задачи с максимален брой точки 70.
• задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен
• задачи със свободен отговор.
2. Задача за създаване на аргументативен текст, свързан с художествена творба или с откъс от нея, с максимален брой точки 30.
Общият максимален брой точки е 100.
V. Времетраене на изпита
Изпитът е с продължителност четири астрономически часа.

матура БЕЛ 2010

Отговорите на задачите от 1. до 33. вкл. отбелязвайте в листа за отговори!

1. В кой от редовете е допусната правописна грешка?
А) сценарий, критерий, герой
Б) вестник, пакостник, местност
В) рождени, тленни, постоянни
Г) мощта, пустощта, пещта

2. В кой ред всички думи са написани правилно?
А) сграда, сдание, сговор
Б) разхвърлям, изтребвам, подписвам
В) спартански, комедиански, рецензентски
Г) племенник, посланник, именник

3. В коя от подчертаните думи НЕ е допусната правописна грешка?

Земята е най-голямото богатство на Австралия и Нова зеландия (А) – използва се за отглеждането на добитак (Б) и за добив на жито. Австралия е богата на минерали и е световен лидер в производството на алуминиева руда, дияманти (В) и оловна руда. Основните богатства на тихоокеанските (Г) острови са рибата и кокосовите продукти.

4. В кое от изреченията НЕ е допусната правописна грешка?
А) Медийте – четвъртата или последната власт, това е темата на новия брой на списанието.
Б) Звучи анегдотично допускането, че за глобалното затопляне е виновен само бизнесът.
В) Едно образувание е планина, ако височината му надхвърля тази на околните обекти.
Г) В този тип игри всеки герой е детайлно анимиран с отличителни за него специялни удари и хватки.

5. В кое изречение НЕ е допусната правописна грешка?
А) Всяка година кандидат-студентските изпити предизвикват силно вълнение у ученици и родители.
Б) Рождество Христово и Великден са едни от най-светлите и почитани християнски празници.
В) Метереолозите съобщиха, че се очаква разкъсана облачност, а през нощта ще има силни снеговалежи.
Г) Няма да четем всички вестници, а само ще търсим горещтите новини в последния брой.

6. В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?
Цигуларят (А), който (Б) срещнах случайно, носеше пет огромни букета (В) и получаваше поздравления от българските и от чуждестранните (Г) гости.

7. В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?
А) В залата за награждаване влезе отборът, чиито треньор беше просълзен.
Б) Ще приключиме изпита, без да чакаме допълнителни указания от директора.
В) Ние не сме четяли достатъчно романи и затова не сме се справили с изпита.
Г) Иманярят намери три древни надписа и цяла дузина нанизи от сребро.

8. В кое от изреченията е допусната граматична грешка?
А) От тази учебна година в нашето училище работят двама нови учители по математика.
Б) В раниците на първокласниците обикновено има няколко учебници и много детски книжки.
В) Колко бюра са закупени от директора на училището за новоизградените училищни кабинети?
Г) Всички съседи заедно се включиха в новата инициатива на общината за почистване на детските площадки.

9. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
А) Единственият хранителен продукт намерен в египетските пирамиди, е пчелният мед.
Б) Секвоята е дърво, което достига 110 м височина, 10 м диаметър на стъблото и 3000-годишна възраст.
В) Единственото безсмъртно същество в света е вид медуза, клетките на която се подмладяват чрез непрекъсната регенерация.
Г) В ученическото състезание, което се проведе през април, участваха отбори от 15 страни.

10. В кое от изреченията НЕ е допусната пунктуационна грешка?
А) Билките, които се берат на Гергьовден, се използват за лекуване на животни, а еньовденските билки се използват за лекуване на хора.
Б) С тях, така казват хората се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
В) През нощта срещу празника нито се пие вода нито се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Г) От тревите и цветята набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве.

11. В кой ред отношението между двойката думи е различно от отношението в другите двойки?
А) концентриран – съсредоточен
Б) педантичен – правилен
В) далновиден – предвидлив
Г) тривиален – банален

12. В кой ред думите НЕ са синоними?
А) уповавам се – осланям се
Б) неморален – аморален
В) дума – слово
Г) дипломат – дипломант

13. Кое от посочените фразеологични словосъчетания е синоним на вземам си поука?
А) хващам се на хорото
Б) залагам на една карта
В) слагам си обеца на ухото
Г) ритам срещу ръжен

14. В кой ред фразеологичните словосъчетания НЕ са антоними?
А) оплита си кошницата – спукана му е работата
Б) запретва ръкави – скръства ръце
В) дума не обелва – мели му устата
Г) скръцва със зъби – пет пари не дава

15. Коя от посочените творби НЕ е елегия?
А) „Обесването на Васил Левски”
Б) „Ралица”
В) „Да се завърнеш в бащината къща”
Г) „Помниш ли, помниш ли тихия двор”

16. От кой разказ е посоченият откъс?

Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

А) „Мечтатели”
Б) „Косачи”
В) „Песента на колелетата”
Г) „Другоселец”

17. Кое от твърденията е вярно?
А) Хаджи Димитър е герой от едноименната творба на Иван Вазов.
Б) Вазов създава цикъла „Епопея на забравените” преди Овобождението.
В) Дядо Корчан е герой от разказа „Мечтатели” на Елин Пелин.
Г) Тиха е героиня от разказа „През чумавото” на Йордан Йовков.

18. Кое от твърденията НЕ е вярно?
А) Разказът „Дядо Йоцо гледа” разкрива разочарованието на Вазов от следосвобожденската действителност.
Б) В „Разни хора, разни идеали” Алеко Константинов разкрива различните превъплъщения на човешката деградация.
В) Станчо и Стоилка са герои от разказа „Задушница” на Елин Пелин.
Г) Светът на „Никотиана” e представен в романа „Тютюн” на Димитър Талев.

19. Кое от твърденията НЕ е вярно?
А) В стихотворението „Кукувица” Елисавета Багряна използва фолклорно-митологични образи.
Б) Основни композиционни елементи на Елин-Пелиновия разказ са диалогът и пейзажът.
В) Образът на благославящия Исус се появява във финала на разказа „Последна радост” на Йордан Йовков.
Г) В стихотворението „История” на Никола Вапцаров се говори за „простата човешка драма”.

20. В коя от посочените творби песента е символ на славната юнашка смърт?
А) „Моята молитва“
Б) „Хаджи Димитър“
В) „Елегия“
Г) „Майце си“

21. Съзерцателността, лиризмът и изповедността са характерни за пейзажната лирика на:
А) Никола Вапцаров
Б) Христо Ботев
В) Пенчо Славейков
Г) Христо Смирненски

22. В кой от разказите е защитена идеята, че войната е „безмилостна и страшна и главно – неясна и неоправдана”?
А) „Занемелите камбани”
Б) „Последна радост”
В) „Албена”
Г) „Серафим”

23. В кой ред всички стихотворения са написани от Христо Смирненски?
А) „Йохан”, „Вяра”, „Завод”
Б) „Юноша”, „Цветарка”, „Стария музикант”
В) „Отечество любезно”, „При Рилския манастир”, „Българският език”
Г) „Миг”, „Ний”, „Стихии”

24. За символизма като литературно направление НЕ е вярно, че:
А) обръща внимание на звуковата организация на текста.
Б) са важни намеците и нюансите, а не директният изказ.
В) нещата са символи на невидимите, идеални същности.
Г) поезията е реално отражение на съществуващата действителност.

25. Какво е подчертаното изразно средство?
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно,
и търсеха,
и молеха пощада.

А) литота
Б) сравнение
В) епитет
Г) метонимия

26. Началната част на сюжетна творба, в която авторът представя някои от героите, обстановката и въвежда читателя във времето и мястото на действие, се нарича:
А) епилог
Б) кулминация
В) завръзка
Г) експозиция

27. Лирика се отнася към ода така, както проза към:
А) стихотворение
Б) повест
В) сюжет
Г) сонет

Прочетете текста и изпълнете задачите към него (от 28. до 34. включително).

Въпросът за генномодифицираните организми се обсъжда напоследък активно в пресата. Какво представляват те? Генномодифицираните организми (ГМО) са организми, чийто генетичен материал е изменен чрез техниките на генното инженерство. ДНК молекули от различни източници се комбинират в една молекула, за да се създаде нов ген, който след това се прехвърля в дадения организъм и му придава нови свойства. По този начин например се създават картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари.

Рисковете за човешкото здраве при употреба на генетично модифицирани продукти обаче са големи. Тези продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали. Така например в модифицираната царевица има протеини на бактерии, в картофите – протеини на вируси, а в доматите – рибни протеини. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които генномодифицираните храни (ГМХ) биха могли да предизвикат в човешкия организъм за по-дълъг период от време. Скорошно изследване на Лондонския университет доказа, че консумацията на генетично модифицирана соя и нейни производни продукти увеличава случаите на алергия към фъстъци.

Европа упорито се противопоставя на отглеждането на ГМХ. Европейският комисар за околната среда предложи да не се допускат за култивация в Европейския съюз два нови сорта модифицирана царевица. Франция, Румъния, Австрия, Унгария, Гърция, Германия, Полша и Люксембург (в това число и България) наложиха забрана за отглеждане на генномодифицирани култури в страните си. Според наредбите на Европейския съюз е задължително на етикетите на ГМХ да бъде изписано: „Този продукт съдържа ГМО”.

28. Текстът е:
А) разговорен
Б) художествен
В) официално-делови
Г) научнопопулярен

29. Коя е темата на текста?
А) Изследвания на Лондонския университет
Б) Генномодифицирани организми и продукти
В) Видове генномодифицирани храни
Г) Предложение на европейския комисар

30. Кое от посочените твърдения е вярно според текста?
А) Генномодифицираните храни са полезни за здравето на хората и помагат за изхранването на човечеството.
Б) Страни от Европейския съюз налагат забрана за отглеждане на генетично модифицирани култури.
В) Има достатъчно изследвания за реакциите от генномодифицирани храни върху човешкия организъм.
Г) Ползата от генномодифицирани храни е по-голяма, отколкото вредата, която те причиняват на хората.

31. Кое от посочените твърдения НЕ е вярно според текста?
А) Европа е срещу отглеждането на генномодифицирани култури.
Б) В генномодифицираните организми генетичният материал е променен.
В) България не подкрепя забраната за отглеждане на генномодифицирани култури.
Г) Етикетите на генномодифицираните храни трябва да показват наличието на генномодифицирани организми.

32. Първите две изречения в първия абзац са свързани чрез:
А) контекстов синоним
Б) местоимение
В) лексикално повторение
Г) наречие

33. Думите протеини, бактерии, вируси в текста са:
А) клишета
Б) термини
В) жаргонизми
Г) епитети

Отговорите на задачите от 34. до 41. вкл. записвайте в свитъка за свободните отговори!

34. За подусловия А и Б работете с текста от страница 5.
А) Разделете текста на смислово обособени части. Формулирайте темата на всяка една от тях и я запишете в свитъка за свободните отговори.
Б) В свитъка за свободните отговори запишете сбито и кратко (в резюме) основното в съдържанието на текста.

35. За всяко празно място изберете най-уместния от изразите и го запишете срещу съответната буква в свитъка за свободните отговори.

Айфеловата кула е един от най-известните………….(А) на френската столица. Кулата е разположена на Марсово поле в Париж. Построена е ……….(Б) провеждането на Световното изложение в Париж през 1889 г. Носи името на автора на проекта – инженер Густав Айфел. Идеята е ……………(В) за времето си – за първи път се използва желязо за построяването ù. Кулата е висока 324 метра и в периода 1889-1930 г. е най-високата сграда в света. Понастоящем Айфеловата кула е ………..(Г) на кметството в Париж, което отговаря за експлоатацията ù. Тя се посещава годишно от 6 милиона туристи.

А) хитове, символи, емблеми
Б) благодарение на, по случай, въпреки
В) съвременна, традиционна, революционна
Г) собственост, забележителност, паметник

36. В свитъка за свободните отговори срещу съответната буква запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.
А) съществително име
На срещата имаше толкова (преподавател) и толкова (студент), колкото бяха всички присъстващи (ученик) от XII клас.

Б) местоимение
На (някой) от новодошлите им прилоша от задуха в салона, но нямаше към (кой) да се обърнат за помощ.

В) членувана форма
(Най-добър) човек не е винаги (най-близък) ни приятел.

Г) форма за учтивост
Господине, Вие сте (посетил) тази изложба и въпреки това сте (успял) да останете (спокоен) през цялото време.

37. В текста са пропуснати само пет запетаи. Препишете текста в свитъка за свободните отговори, като поставите пропуснатите запетаи.

Времето в което ще се проведе състезанието е съобразено с възможността на желаещите да участват. От друга страна мястото гарантира лесен достъп от всяка точка на страната. Оставаше организаторите да изработят поканите да ги изпратят и то във възможно най-кратък срок.

38. В свитъка за свободните отговори срещу съответната буква попълнете местата за писане така, че да се запази отношението:
А) спортист – лекоатлет – спринтьор
1. проза – ……………. – исторически роман
2. плод – ……………… – портокал

Б) композитор – песен
1. …………… – сонет
2. художник – ……….

39. Свържете заглавието на всяка от творбите с нейния автор. В свитъка за свободните отговори срещу съответната буква запишете името на автора.

А) „Елате ни вижте!” Атанас Далчев
Б) „Сенки” Димчо Дебелянов
В) „Спи градът” Пейо Яворов
Г) „Камък” Иван Вазов

40. Открийте какви тропи и фигури на езика са подчертаните изрази и ги напишете срещу съответната буква в свитъка за свободните отговори.

… идат като тигри, бягат като овци (А)
и пак се завръщат; българи, орловци…
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят (Б) със демонский вик.
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах! ” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговори с други вик: ура! (В)

41. Прочетете откъсите от одата „Левски” на Иван Вазов и в свитъка за свободните отговори напишете аргументативен текст в обем до 4 страници на тема Силата на словото. Преди текста отбележете жанра му – интерпретативно съчинение или есе.

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости, и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.

[…]

днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта – пиянство,
че равни сме всички в големия час –
той внасяше бодрост в народната свяст.
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
взимаше участие в това предприятье:
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът

[…]

Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово
и там се четеше и укор, и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.

[…]

От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха,
и сбрани, сдушени във тайни места,
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно.
И тям на душата ставаше по-ясно.
……………………………………………………

И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.